— А, значи вие вече сте направили предложение, така ли?
— Да, ще се женим следващата седмица.
— Имам точно това, което ви трябва. — Бижутерът побърза да се върне в задното помещение и се появи с дебела златна халка. — Ето, какво ще кажете? Мога да гравирам инициалите ви заедно с датата на бракосъчетанието, ако желаете.
— Да, много бих искал. Ще ги взема и двете.
Бижутерът обичаше да обслужва хора, които знаят какво е качество.
— Сър, вашата лейди ще остане много доволна от венчалния пръстен. Вие имате отличен вкус. Халката ще е готова в първия ден от седмицата.
Неговата лейди… С привързаната с лентичка кутия в ръка, Рейф излезе навън и се спря. Думите на бижутера бяха съвсем верни. Бранди щеше да стане „неговата лейди“ само след няколко дни.
Беше изненадан, че тази мисъл не го подразни. Преди, винаги когато ставаше въпрос за женитба, се ядосваше. А сега установи, че очаква с нетърпение срещата с пастора на следващия ден, и това го озадачи.
Беше точно осем часът, когато Рейф пристигна в дома на Клер Патерсън. Къщата се намираше в богатия квартал на града. Прислужницата отвори на почукването му и бързо го заведе в гостната стая.
— Добър вечер, господин Морган. — Там беше Клер, която го посрещна с усмивка.
— Моля те, наричай ме Рейф. Как се развиха нещата днес следобед?
— Скоро ще получите сметката и ще разберете — отговори тя с очи, грейнали от добро настроение. — В действителност се справихме много добре. Гардеробът на Бранди е поръчан и всичко ще бъде готово не по-късно от уикенда.
— Чудесно.
— От утре започваме уроците. Мисля, че тя се справя много добре.
— Оценявам вашето старание.
— Наистина съм убедена, че ще е удоволствие за мен. Бранди е отлична млада жена.
— И аз мисля така — отговори Рейф.
— О, ето я, че идва… — Клер чу как Бранди слиза по стълбите и поведе Рейф във фоайето, за да я посрещнат. Знаеше, че Бранди се вълнува за предстоящата вечер. Тя беше облякла една от новите си рокли.
Рейф последва Клер във фоайето и погледна нагоре по стълбите. Беше хипнотизиран от вида на изтънчената жена, слизаща по стълбите. Знаеше, че това е Бранди, и все пак…
Косата й, бляскава и тъмна, се спускаше надолу по гърба във водопад от къдрици. Рожлята, която беше облякла, беше великолепна. В стила й изкусно се смесваха невинността на девственица и чувствеността на изкусителка, което накара кръвта му да кипне. С дълбоко деколте, но без да бъде разголващо, роклята изкушаващо разкриваше гърдите й. Талията й беше прилепнала по тялото на Бранди. Полите й се полюшваха около ханша й с дискретна покана. На шията и ушите си тя носеше скъпи бижута, чийто цвят беше в тон с бледосиньото на роклята.
Устата на Рейф пресъхна. Той можеше само да сгтои и да гледа.
— Добър вечер, Рейф — каза тя, като стигна най-долното стъпало.
— Бранди — изрече той с прегракнал глас. Огледа я с оценяващ поглед. — Изглеждаш чудесно.
— О, благодаря ти — каза тя и се засмя леко и доволно. — Надявах се да ме одобриш.
— Одобрявам те. — Той успя да се усмихне. — Готова ли си да вървим?
— Ако ти си готов.
— Бранди трябва да се прибере до полунощ — каза му Клер, скривайки триумфалната си усмивка. Беше очевидно колко много я обича той.
— Ще я доведа навреме.
Бранди облече лека наметка, която подхождаше на роклята й и допълваше изтънчеността на вида й. От перфектно подредената й коса до атлазените й обувки тя изглеждаше като истинска лейди. Пое протегнатата му ръка, като само за момент хвърли бърза усмивка към Клер, докато той я извеждаше от къщата.
Рейф помогна на Бранди да се качи в каретата и когато тя минаваше покрай него, го лъхна лекият, замайващ аромат на парфюма й. Той възбуди горещата му кръв и Рейф стисна силно бравата на вратата. Изчака навън, преструвайки се, че й дава време тя да се настани. В действителност искаше да овладее изгарящото го желание.
Рейф се качи в каретата и седна до Бранди. Ръката му напипа кутийката с венчалния пръстен. Докато каретата трополеше към ресторанта, където щяха да вечерят, той се обърна към Бранди:
— Имам нещо за теб.
— Но ти вече толкова много ми даде… — Бранди го погледна изненадана. Той изглеждаше толкова красив тази вечер, че сърцето й се сви. Тя си спомни валса и целувката им и почти й се прииска наближаващата женитба да е истинска.
Той извади бижутерската кутийка, обвита в кадифе, и й я подаде. Тя леко ахна.
— О!
— Заповядай.
Бранди почти се страхуваше да го напрви, но развърза внимателно тънката панделка и вдигна капачето. Светлината в каретата беше оскъдна, но диамантът заблестя пред нея с естествената си прелест.