— Разкошен е… — Тя пое дълбоко дъх, не можейки да повярва, че той й подарява годежен пръстен. Вдигна погледа си към неговия, сърцето й тупаше забързано при вида на красивия подарък. Тя почти повярва…
Но точно в този момент видя студения му, преценяващ поглед и нежните чувства, които я бяха изпълнили, се стопиха. Това не беше романтичен подарък от човек, който я обича. Това беше добре изиграна роля в пиесата на тяхното ухажване. Беше част от действието, предназначено да убеди зрителите, че годежът им е наистина по любов.
— Благодаря ти — каза тя стегнато. Магията на момента си беше отишла завинаги. Подаряването на годежния пръстен беше толкова романтично, колкото и предложението му.
Бранди извади пръстена от кутийката и го сложи на пръста си. Пръстенът й бе съвсем по мярка и това я подразни. Нима този мъж беше толкова перфектен във всичко, че дори беше преценил точния размер за нейния пръст?
— Става ли?
— Да.
Рейф се облегна назад, доволен от себе си.
Бранди седеше до него, чувствайки вледеняващ студ да прониква до дъното на душата и.
Рейф и Бранди влязоха в ресторанта на хотела му, където щеше да е вечерята. Тя забеляза възхитените погледи на другите мъже, но това не й достави удоволствие. Не можеше да не се зачуди какво биха помислили, ако знаеха истината за нея. Тя се съмняваше, че някой от тях би поискал да се появи с нея на обществено място, ако знаееше, че тя е госпожица Бранди, дамата комарджийка от „Гордостта на Нови Орлеан“.
Менюто беше изискано, но на Бранди всичко й се стори безвкусно. Тя едва преглътна няколко залъка. По ирония, тя знаеше, че Клер би се гордяла с нея, защото един от първите уроци за превръщането й в идеалната лейди беше предупреждението никога да не ядеш много, когато си пред хората.
Е, нямаше защо да се тревожи за това тази вечер. Тя нямаше никакъв апетит.
— Уредил съм среща утре сутринта с пастора, който ще ни венчае — каза й Рейф, когато свършиха да се хранят.
— Всичко, което е планирала Клер за утре, са уроци по етикеция, така че нямам нищо проптшв. Определен ли е вече денят, в който искаш да се осъществи това бракосъчетание?
— „Това бракосъчетание“ е нашата сватба — поправи я той, чудейки се защо не му се понрави книжната й формулировка. — Мисля, че е най-добре да се оженим в четвъртък или петък следващата седмица.
— Имаме ли намерение веднага след това да заминем за Начез? — Тя почувства лека уплаха, сега, когато се сблъскваше с реалността съдбата й да се слее с неговата.
— Наистина искам да се върна у дома възможно най-бързо, но мисля, че най-добре би било да прекараме първата брачна нощ някъде другаде, а не на параход.
— Разбирам — Бранди усети, че изстина вътрешно. Той вече беше планирал „кой“, „какво“, „кога“, „къде“ и „защо“ за първата брачна нощ, без дори да се беше допитал до нея. Беше обидно, че той не бе включил в плановете си нейното мнение. Но тя не можеше да си позволи да изрази огорчението си.
Говориха съвсем малко, когато напуснаха ресторанта и се запътиха с каретата към дома на Клер. Той я придружи до вратата и остана при нея, докато тя не се прибра в къщата.
— Вие разбирате важността на това, което сте решили да предприемете нали? — попита отец Фин, поглеждайки към Рейф и Бранди, после обратно към Рейф. Нямаше съмнение, че са достатъчно зрели, за да се оженят, но въпреки това той усети някакво напрежение помежду им, което не беше типично за млади влюбени двойки.
— О, да, отче.
— Семейството е много сериозен ангажимент, който трае цял живот… докато смъртта ви раздели — той направи пауза, чакайки ги да кажат нещо. Когато те не направиха никакъв коментар, той продължи: — Можете да изчакате, да си дадете известно време, в което да осъзнаете какво възнамерявате да направите. При такова намерение е по-важно да си предпазлив, отколкото импулсивен. Решението да се ожениш не бива да се взема лекомислено.
— Отче, това наше решение не е импулсивно — каза твърдо Рейф. — Ние се отнасяме към него много сериозно. Цял живот съм чакал да се появи Бранди и сега, след като я намерих, не искам да я загубя.
— А вие, млада госпожице? Сигурна ли сте, че искате да се омъжите? — Отец Фин премести погледа си върху Бранди.
— Сигурна съм, отче — отговори тя без колебание. — Рейф е повече за мен, отколкото мога да го кажа с думи. Няма такива, с които да опиша какво чувствам към него.
Пасторът помълча, проучвайки ги замислено, със скръстени на гърдите ръце: След една дълга мълчалива минута той отхвърли съмнението, което го тормозеше.
— Добре. Щом вие желаете обвързването, което ви предстои да направите, ще ви венчая.