— Благодаря ви, отче — каза Рейф, поглеждайки към Бранди с топла усмивка.
— Мислили ли сте в кой ден да бъде венчавката?
— Следващия петък, ако ви е възможно.
— Добре. Ще отслужа службата в малкия параклис в задната част на църквата в седем часа вечерта.
— Това ще бъде чудесно.
Те му благодариха за любезността, след което напуснаха дома му. Отдъхнаха си, че всичко се развива толкова добре.
Отец Фин остана на прага на вратата и ги гледаше, докато се отдалечават. Питаше се дали тези двамата ще бъдат щастливи по-нататък. Надяваше се да е така. Подхождаха си идеално.
Останалата част от седмицата измина във вихрушка от дейности. Клер занимаваше Бранди почти всеки час, когато тя беше будна, със своите инструкции как да върти голямо домакинство, с основни положения на етикецията, с правилата за приемане на гости или за даване на голяма вечеря и начина, по който една лейди трябва да говори. Последният урок беше, когато Бранди изруга по повод на това, че си нарани пръста, докато се занимаваше в кухнята.
— Една лейди никога не трябва да използва такъв език — поправи я Клер.
— Но ме боли!
— Достатъчно е да кажеш „ох“. От това другите ще разберат, че те боли. Няма защо да внасяш толкова… хм… цветист израз във възклицанието.
— Разбирам. Чакай сега да изясним всичко… Не бива да ям колкото искам. Не бива да казвам това, което мисля, не бива да имам противоположно мнение на това на мъжа. Трябва да се усмихвам мило винаги и постоянно да казвам на мъжете колко са умни, дори да са по-тъпи от прахоляк. Тогава ще бъда идеалната лейди по мислене, говорене и дела.
— Точно така — каза триумфално Клер. — Марк ми каза, че бързо усвояваш новото, и се оказа прав.
— Което не означава, че харесвам това, което уча. Как „дамите“ преживяват всичко това? — попита тя.
— Това е начин на живот, Бранди. Цивилизацията почива на него.
— Що за цивилизация е тази, която настоява да скриваш това, което си в действителност?
— Ти не го криеш. Просто не го натрапваш и така то става приемливо от обществото.
— А кога ще бъда такава, каквато съм?
— В уединеността на твоята собствена стая можеш да бъдеш която си искаш. Но когато си в обществото, като госпожа Морган, имаш задължението и отговорността да се държиш по правилата.
— Понякога ми се струва, като че ли играя роля в някаква пиеса.
— Не се безпокой. Скоро тези неща ще ти станат втора природа.
— До, но в действителност ще стана ли по-добра личност от това?
— Само ти можеш да знаеш какво е на сърцето ти. Мисля, че ти си чудесна личност. Ти си внимателна и се замисляш, а да не говорим за това, че си умна и съобразителна. Ще пожънеш огромен успех, когато Рейф те представи в обществото. Сигурна съм в това.
Нежните, успокоителни слова на Клер прогониха чувството за ограничение и мрак, които витаеха у Бранди. Тя прегърна импулсивно новата си приятелка.
— Независимо от това, какво повеляват правилата на обществото, ако искам да прегърна приятелка, аз смятам да го направя. И не ме е грижа дали сме на публично място или не.
— За теб ще е радостно да узнаеш, че жестовете на приятелство са винаги добре посрещани в обществото — Клер й върна прегръдката. — Толкова се гордея с теб. В началото, когато Марк ми каза за тази работа, не бях сигурна какво да очаквам, но благодарение на теб ми стана удоволствие. Приятно ми е да работя с теб.
— Да се надяваме, че мосю Хърбърт ще мисли същото след тази вечер — каза Бранди, усмихвайки се дяволито.
— Защо се тревожиш за уроците по танци? — полюбопитства Клер.
— Защото бедният човечец може да си загуби способността да ходи, след като свърши с мен.
Двете жени бурно се разсмяха.
— Той е нашият инструктор от училището, затова знам в действителност, че мосю е свикнал с млади дами, които са… ммм, да кажем, неопитни в изкуството на танца.
— Надявам се леко да го настъпвам.
— Сигурна съм, че урокът ще премине много добре.
— Рейф се опита да ме научи да танцувам на парахода.
— И какво стана?
— Беше много романтично. Валсът е прекрасен танц.
— Да, така е, но има да научиш още много стъпки освен тези на валса. Мосю ще ти ги покаже всичките, стига да има време.
— Надявам се да ги запомня.
— Ще ги запомниш, а ако не успееш, сигурна съм, че новият ти съпруг ще е радостен да ти помогне в това отношение.
— Той е отличен танцьор. — Бранди се замисли за онази нощ под лунната светлина и за това как се чувстваше в ръцете на Рейф, който я въртеше по палубата. Беше божествено… Тя се чудеше дали танцуването с мосю Хърбърт ще е така чудесно.