Рейф знаеше, че става късно, но искаше да говори с Бранди и Клер за важната вечеря, която беше уредил за събота. Тя щеше да бъде със Стийв Гибсън, собственик на спедиторската верига, в която Рейф беше инвестирал. Щеше да присъства и съпругата му Джералдин и той искаше да бъде с Бранди. Гибсънови горяха от нетърпение да се запознаят с нея, след като научиха за предстоящата сватба.
Когато наближи дома на Клер, Рейф се изненада на музиката, която се чуваше от него. На път за главния вход той мина покрай прозореца на гостната стая и тогава видя фигурите, които се носеха в ритъма на валса.
Изпълни го чувство на раздразнение, когато спря да погледа. Раздразни го това, че видя Бранди да се носи из стаята в ръцете на друг мъж. Ръцете му се свиха в юмруци, докато наблюдаваше. Когато видя Бранди да отмята назад глава и да се усмихва радостно на нещо, което онзи мъж и каза, едно мускулче заигра на челюстта му.
Рейф се намръщи, чудейки се къде е Клер. Питаше се и кой е този мъж. Изкуши се със сила да отвори вратата и да зададе няколко въпроса, но успя някак да се овладее. Спря се при вратата и почука.
— Добър вечер, господин Морган. Не ви очаквахме. Ще заповядате ли вътре? — посрещна го Дела, явно изненадана от пристигането му.
Нейната изненада го раздразни още повече. Бранди ли беше планирала това, като знаеше, че той няма да присъства?
— Искам да говоря с Бранди, моля. — Опита се да звучи добродушно, независимо от гнева си.
— Те са в гостната стая. Използват я за бална зала, както виждате — каза прислужничката, усмихвайки се, и го поведе нататък.
Музиката буквално извираше от стаята, когато Рейф се появи на прага й. Той стоеше мълчаливо и наблюдаваше как Бранди танцува валс с непознатия мъж. Видя, че Клер е застанала в дъното на стаята при музикантите, и тогава реши, че раздразнението му е неоснователно.
— О, Рейф, добър вечер! — каза Клер, като го забеляза. — Ела да се запознаеш с мосю Хърбърт. Той е инструкторът ми по танци.
Тя ги запозна, докато Бранди стоеше отстрани и гледаше.
— Здравейте, сър — каза Рейф, когато се ръкува с мъжа.
— Вашата годеница има много лека стъпка. Тя толкова бързо заучава, че може би ще й трябва още само един урок.
— О, така ли? — Рейф погледна към Бранди.
Тя се усмихна леко на похвалата на инструктора, бузите й бяха порозовели, а очите й блестяха. Сянка на раздразнение премина по лицето му, докато я гледаше.
— Ти беше прав, Рейф. Танцуването е прекрасно нещо — каза Бранди, като си спомни за техния танц. Сега тя вече знаеше повече стъпки и щеше да може да танцува с него пред общестеото, без да го постави е неловко положение. — Мосю Хърбърт е прекрасен учител. Научих толкова много от него тази вечер.
— Така ли? Ще видим ли на какво те е научил? — Той усети, че скърца със зъби.
При тези негови думи Клер стана на крака. Той положително звучеше ревниво.
— Разбира се — настоя Клер, отстъпвайки назад. — Мосю, помоли да изсвирят още един валс.
— За мен е удоволствие. Ще се наслаждавам да ви гледам как демонстрирате всичко, на което ви научих тази вечер. — Той каза нещо бързо на музикантите и се присъедини към Клер.
Бранди вдигна очи към Рейф, докато той поставяше със собственически жест ръката си на талията й. Тя забеляза почти заплашителен блясък в очите му, който накара сърцето й да подскочи и пулса й да се ускори в бесен ритъм.
— Нещо не е наред ли?
— Не. Всичко е наред — отговори стегнато той.
Без да каже дума повече, той я изведе на импровизирания дансинг. Ръката му здраво и собственически бе обхванала талията й и той отново се удиви колко тънка е тя. Осъзна, че я гледа втренчено, когато започнаха да се плъзгат по дансинга.
Тя вдигна очи и му се усмихна. Беше спокойна и ведра усмивка, която докосна нещо в него, освобождавайки го от гнева, който го владееше. Изведнъж една част от него поиска тя винаги да изглежда щастлива. И тогава те се завъртяха, телата им се люлееха в унисон, напред и назад, под такта на музиката, отдадени на удоволствието, че са в прегръдките си.
Рейф откри, че тя действително е научила много от първия урок, и беше обхванат от порива на някакво странно чувство. Каза си, че е странно да се чувства така. Това беше само един танц. Та тя просто му пожазваше колко е научила. Но защо трябваше друг мъж да я прегръща, докато тя овладяваше танцовите стъпки?
— Много си научила днес — каза й той, като направи една специална стъпка, но тя не я пропусна.
— Благодаря ти. Ако не беше разрешил на Клер да наеме мосю Хърбърт, мисля, че ти и аз трябваше да се упражняваме всяка вечер в продължение на часове, за да постигна такъв успех.
— Това щеше ли да бъде мъчително за теб?