Бранди бързо го погледна, чудейки се на тона му, чудейки се на въпроса му. Изражението му беше безизразно, затова тя реши, че той просто се шегува.
— Мъчителното щеше да бъде за теб. Един Господ знае колко пъти щях да настъпвам краката ти.
— Щях да го приема като божествено задължение да те науча на всичките интимни тайни на валса. Аз се наслаждавах на първия ни урок на борда на парахода.
— Също и аз — каза тя със затаен дъх. Той не звучеше като човек, който ще се жени за нея по чисто делови причини. Изглеждаше като мъж, който действително искаше да е с нея, който наистина иска да танцува с нея. — Може би напразно си си изгубил парите… На мен ми беше приятен урокът с него, но ти определено си моят избор на първи инструктор.
Музиката спря.
Рейф стоеше и гледаше надолу към Бранди.
— Не се безпокой. Има други неща, за които няма да ни трябва да наемаме инструктор.
Пулсът й се ускори от тези думи, но те не можаха да си кажат нещо повече, защото Клер ги прекъсна.
— Великолепно… просто великолепно. Вие двамата танцувате великолепно. Никой не би могъл да каже, че ти, Бранди, валсираш съвсем отскоро. — Тя се обърна към инструктора по танци. — Вие свършихте отлична работа, мосю Хърбърт. Мисля, че ще ни трябва още само една вечер, преди Бранди да направи своя дебют в обществото.
— Тогава утре? — попита той, като даде знак на музикантите да прибират инструментите си.
— Ще ви очакваме.
Мосю Хърбърт си тръгна заедно с музикантите, а Клер се обърна към Бранди и Рейф.
— Нещата се развиват много добре. Бранди е една от най-бързо възприемащите ученички, които съм имала.
— Бранди е нещо специално.
— На какво дължим честта да ни посетиш? — попита Клер.
Рейф бързо обясни за срещата си с Гибсънови в същата вечер.
— Това ще е идеално. Ще ти бъде първото изпитание, така да се каже — каза весело Клер на Бранди. — Гардеробът ти ще бъде готов. Ще си свършила с уроците по танци и ще имаме още два дни за уроците по етикеция.
— Добре. Бранди, ти съгласна ли си?
— Очаквам с нетърпение тази среща.
— След като те наблюдавах тази вечер, аз съм сигурен, че никой няма да постави под въпрос умението ти да танцуваш.
— Благодаря ти. Аз наистина се радвам, че успявам да науча толкова неща.
Рейф се надигна, за да си върви.
— Утре до обяд съм зает с делови срещи. Но ще се отбия да ви видя вечерта, стига това да е удобно за вас? — попита той Клер.
— Напълно. Ще се видим тогава.
Щом той се спусна по стълбите и нощта го погълна, Бранди се обърна и видя, че Клер стои зад нея и се усмихва.
— На какво се усмихваш? — попита тя.
— На твоя годеник, скъпа. Ти си една жена с късмет. Рейф Морган е лудо влюбен в теб.
— Наистина ли мислиш така? — Тя бе изненадана от убедеността в гласа на Клер. Знаеше, че тяхната игра се развива успешно, но въпреки това беше изненадана от убедеността на Клер, че той е „лудо влюбен“ в нея.
— Ама, разбира се! — настоя тя. — Не видя ли погледа му, когато влезе в стаята, а ти танцуваше с мосю Хърбърт?
— В действителност не, аз дори не забелязах, че той е тук, докато не свърши валсът. Бях се концентрирала в стъпките, защото не исках отново да настъпя мосю Хърбърт.
— Повярвай ми, като ти казвам, че Рейф ревнуваше. Щом като разбра, че това е просто един от уроците ти по танци, той се поотпусна, но съвсем не беше радостен, когато влезе в стаята и те намери в прегръдката на друг мъж.
— Никога не съм си мислила, че Рейф е от ревнивите.
— Аз бих започнала да мисля, че е такъв — посъветва я Клер.
— Е, Рейф няма основания за това. Той е единственият, за когото възнамерявам да се омъжа. — В гърдите й трепна надежда, че той ще започне да се интересува истински от нея, но тя бързо я отхвърли. Такава мисъл можеше само да влоши нещата.
— Вие двамата ще бъдете много щастливи — предсказа Клер.
— Надявам се да е така. — На Бранди не й даваше сърце да я разочарова. Добре беше, че всички вярваха, че те са влюбени. Добре беше, че непознати хора мислят, че те са луди един по друг. Очевидно се оказаха подобри актьори, отколкото се мислеха.
— И ще си родите такива красиви бебета… — Клер въздъхна при мисълта за техните деца.
Нейните невинни думи причиниха болка в сърцето на Бранди, но въпреки това тя успя да запази спокоен външен вид.
— Е, мисля, че е време да си лягам. В колко трябва да стана утре сутринта?
— Преди десет часа няма защо да ходим в магазина за облекло. Затова може да си поспиш до по-късно.
— О, добре, нуждаех се от това.
— Приятни сънища, Бранди. Справяш се отлично.
Похвалата на Клер остана нечута. Болката в сърцето на Бранди беше твърде силна, че да й позволи да помисли за толкова обикновени неща като етикеция и уроци по танци.