Петнадесета глава
Минаваше полунощ, но Бранди не можеше да заспи. Неприятно й беше да си го признае, дори пред самата себе си, но беше уплашена. Тя крачеше из спалнята в дома на Клер, като поглеждаше от време на време през прозореца към тъмната улица долу и горещо се молеше да се спаси от идващата вечер.
Беше мечтала някога да стане истинска дама, но това беше всичко. В действителност никога не беше мислила, че ще дойде времето, когато тя наистина ще влезе във висшето общество.
Тя пое сподавено дъх и започна да рови в куфара си. Знаеше, че ги е сложила някъде. Знаеше, че са там. Бранди едва не извика от задоволство, когато ги намери. Ръката й ги стисна и тя се усмихна. Нейната сигурност… Те бяха там… Не ги беше оставила на парахода.
Бранди се почувства щастлива, когато извади колодата карти от куфара си. Седна на малката масичка и започна да играе. Пасиансът беше чудесна, отпускаща съзнанието, игра, а точно сега на нея й трябваше нещо, което да успокои уплашената й душа. Не знаеше колко време беше играла, когато се почука на вратата й.
— Бранди? Добре ли си? — Клер беше загрижена. Бранди отвори вратата и я видя да стои пред нея, загърнала се в халата си и с много разтревожен вид.
— Надявам се, че не съм те обезпокоила… — започна да се извинява Бранди.
— Не, не. Не си. Аз просто станах да пия вода и видях, че при тебе свети. Разтревожих се да не би да си болна. — Погледът й се плъзна покрай Бранди и тя видя картите, подредени на масичката. — Ти играеш на карти?
— Не мога да заспя. Тревожа се за вечерята утре.
— Всичко ще бъде наред — увери я Клер.
— Как може да си толкова сигурна? — попита раздразнено Бранди. — Какво ще стане, ако направя нещо недопустимо и разваля всичко? Толкова неловко ще се почувствам и се съмнявам, че Рейф някога ще ми прости.
— Няма да направиш нищо недопустимо. Занимавала си се твърде много и твърде добре, за да се смутиш от обикновена вечеря. Та ти си Бранди О’Ниил, дамата комарджийка. Къде ти е куражът? Къде ти е увереността? — Клер се опитваше да й повдигне духа.
— Не съм сигурна…
— Каква игра играеш?
— Само пасианс, за да минава времето.
— Ами какво ще кажеш да ме научиш да играя покер? Слушала съм мъжете да говорят за тази игра, но никой досега не ми е предложил да ме научи да я играя.
— Искаш да се научиш да играеш покер? — Бранди беше смаяна. Клер беше дама с финес. Защо би искала да играе карти?
— Звучи ми забавно… всичкото това залагане и блъфиране и печалбата… — Тя се усмихваше.
— Но не печелиш винаги.
— Да, но винаги се надяваш, че ще спечелиш, нали? Това е единственото, което има значение. Хайде. Като не можеш да спиш, по-добре да загубиш малко пари от мен. — Клер не чакаше да я поканят, а отиде решително до масата и взе картите. — Ето. Раздавай. Сега е твой ред да ме научиш на някои неща.
Час по-късно, ако играеха с истински пари, джобовете на Клер щяха доста да са поолекнали.
— Ти си страхотна на тази игра! Нищо чудно, че си се справяла така добре — заяви Клер, като загуби още една ръка.
Бранди й хвърли победоносна усмивка.
— Благодаря. Ти умееш да губиш.
— Това е животът ми — подсмихна се Клер. — Винаги губя. Свикнала съм с това.
— Никога не трябва да свикваш да губиш. Винаги има някакъв начин да спечелиш, стига да не преставаш да се опитваш и да се трудиш достатъчно упорито.
— Помисли си за това, което ми каза току-що. Наистина ли ще допуснеш да се уплашиш от една вечеря с делови партньори на Рейф?
Усмивката на Бранди стана мрачна.
— Разбирам какво искаш да кажеш.
— Благодаря ти.
— А сега, за теб…
— Какво за мен?
— Защо си толкова убедена, че не можеш да спечелиш това, което искаш?
— Никога не съм успявала — каза тя, като сви рамене. — След толкова неудачи се отказваш да се надяваш.
— А не би трябвало.
— Виж какво, Бранди, понякога загубата толкова те наранява, че е по-добре никога нищо да не си желала. По-добре е да се изолираш и да се пазиш. Тогава не можеш да бъдеш наранена.
Бранди не можеше да си представи какво е наранило толкова силно Клер в миналото, но чувстваше, че трябва да е било нещо ужасно.
— Ще трябва да поработим върху теб. След като ти можеш да промениш мен, то аз мога да направя същото и с теб.
— Каква Възнамеряваш да ме направиш? — попита Клер. — Стара мома учителка, която може да играе на карти?
— Има и по-лоши неща — засмя се Бранди.
— Например?
— Ами какво ще кажеш за стара мома учителка, която не може да играе на карти?