Двете жени се разсмяха сърдечно, споделяйки взаимното си уважение.
Очите на Бранди се присвиха, докато проучваше Клер от другата страна на масата. В нея имаше нещо, което само чакаше да се прояви. Тя толкова беше свикнала с ролята си на учителка, че никога не се беше замисляла да стане по-привлекателна. Вярно, че беше малко възрастна. Бранди се сети, че тя беше споменала, че е на двадесет и девет години, но това не биваше да обезкуражава надеждите им да й намерят съпруг. Клер й беше казала, че една лейди винаги трябва да се показва в най-добрия си вид, независимо от обстоятелствата. Бранди също се зачуди на очилата й — трябваше ли да ги носи по всяко време…
— Преди няколко дни ти самата не ми ли каза, когато страдах от всичките тези комплекси, че една лейди трябва винаги да се представя в най-добрата си светлина, независимо от това в какви обстоятелства е попаднала?
— Е, да, казах ти. Защо ме питаш?
— Защото ти самата не следваш собствените си съвети.
— За какво говориш?
— Погледни само как се обличаш.
— Че как се обличам? — Клер я загледа озадачено. Тя си мислеше, че се облича идеално за работата си.
— Имаш вид на даскалица.
— Ами аз съм такава — каза тя отчаяно.
— Но такава ли искаш да бъдеш в действителност?
Клер се изненада от интуицията на Бранди. Никой, през всичките тези години, не беше я питал какво в действителност иска тя от живота. След време и тя самата престана да се вълнува. Тя съсредоточаваше усилията си само в това, което беше безопасно.
— Никога не съм искала да бъда учителка — каза тихо тя, разкривайки уязвимостта си.
Бранди не можеше да повярва, че Клер се разкрива пред нея.
— Каква искаше да бъдеш, когато завърши училището?
— Исках да се омъжа и да имам деца. Но, мъжът, когото желаех…
Бранди усети, че това е случката, която е променила живота й.
— Какво той?
— Мъжът, в който бях влюбена, не ме обичаше. Той се ожени за друга… една от най-близките ми приятелки.
— Той просто те заряза и се ожени за приятелката ти? — Бранди беше възмутена.
Клер се усмихна, защото осъзна, че това е първият път, когато някой й съчувства. Тя едва не се разплака, като си помисли, че Бранди в действителност е много загрижена за нея, за да се ядоса така.
— Ти си толкова мила — каза тя, усмихвайки й се нежно. — Не беше така… той никога не узна, че съм влюбена в него, а и аз никога не казах за това на приятелката си. Те двамата бяха идеалната двойка. Аз се радвах за тях. Действително се радвах.
— Ти си светица — прошепна Бранди, долавяйки болезнената истина в думите й.
— Няма нищо от светицата в мен. Тя беше красива и външно, и духовно. Всички я обичаха. Аз също. Радвах се, че те са заедно.
— Ти си много по-нежна, отколкото аз бих била.
— Да, но няма смисъл да искаш нещо, което не можеш да го имаш.
— А кой казва, че не можеш да го имаш? Просто защото с този мъж не е станало нищо, съвсем не означава, че оттогава досега не е имало някой друг, който да не те е интересувал.
— Действително не е имало — отговори простичко Клер. — И ако искаш да знаеш истината, той дори нямаше представа какво чувствах аз тогава. Не че това е имало някакво значение.
— Е, ще трябва да променим някои неща в теб, също както ти се стараеш да ме промениш.
Клер се усмихна на ентусиазма на Бранди.
— Аз съм няколко години по-възрастна от теб.
Бранди махна с ръка.
— Кой се интересува от това? Не един мъж би се радвал до него да бъде жена с такава култура и възпитание.
Клер се изсмя.
— Желая ти късмет.
— Късметът няма нищо общо с това. Ти си една интелигентна и хубава жена. Просто ще направим това явно за всички. А да не говорим, че веднъж като свърша с теб, ти ще можеш добре да играеш на покер.
Те отново се усмихнаха доволни една от друга.
— Първото нещо, което ще направим утре сутринта, ще бъде да променим външността ти. Това ще ми помогне да спра да мисля за официалната вечеря утре вечер — каза Бранди на Клер.
— Всичко това малко ме плаши!
— Не се плаши — каза Бранди с усмивка. — Просто ми имай вяра.
Клер наистина й имаше вяра.
На следващата сутрин закусиха късно.
— Съгласна ли си да се оставиш изцяло на моите ръце? — попита я Бранди, когато свършиха да се хранят.
Клер вдигна поглед към нея.
— Да.
— Не си много убедена.
— Може би защото се страхувам. Това, което искаш от мен…
— Е същото нещо, което ти искаш от мен, и аз ти се доверих, нали?
— Добре казано — съгласи се Клер. — Хубаво. Аз не съм по-малко смела от теб. Какво възнамеряваш да правиш с мен? Онзи ден вече купих онази рокля. Какво още има да правим?