Бранди я изгледа замислено.
— Мислих за това цялата нощ и имам няколко идеи. Първо трябва да започнем с коката ти.
— С косата ми? — Клер постави ръка на кока си с предпазващ жест.
— Като я носиш по този начин, изглеждаш по-стара А ти си хубава жена. Няма причина да свиваш косата си в кок. Хайде да се качим горе и да видим какво можем да направим.
Клер остана седнала за минута, загледана в Бранди. Каза си, че точно това е искала — някакво приключение в живота си, някакво вълнение. Щеше да изглежда по-различна. Щеше да пътува за Начез. И щеше редовно да се вижда с Марк. За нея нещата не можеха да изглеждат по-добри. Най-малкото, което можеше да стане, е да има нова прическа и нов гардероб.
— Добре. Да го направим.
Час по-късно Клер стоеше пред огледалото на собствената си тоалетна масичка, загледана в отражението си. Примигна на няколко пъти, защото просто не можеше да се познае.
— О, Боже… — Тя въздъхна, очарована от образа си. — Аз изглеждам толкова…
— Хубава?
— Ами, да…
Клер не откъсваше поглед от жената, която се беше загледала в нея. Косата й беше сресана и подредена на меки къдрици, които падаха покрай лицето й към гърба. Този стил я подмладяваше с години.
— Харесва ли ти така? — попита Бранди, горда от работата си. Тя беше се научила да подрежда собствената си коса, когато работеше на парахода, и сега й беше приятно да разресва тежките кичури на Клер.
— Да. Да, много — отговори твърдо Клер.
— Добре, а сега да се заемем с очилата ти…
— Какво за тях?
— Действително ли се нуждаеш от тях?
— Боя се, че да — каза тихо Клер. Винаги й беше неловко да ги носи. — Не виждам добре на далечно разстояние.
— Е, да, но когато си в обществото, единственото, което трябва да виждаш, е кой седи до теб, нали така?
— Ами, предполагам, че е така…
Бранди вниматслн свали очилата от Клер, след което я огледа замислено.
— Ти наистина имаш красиви очи. Просто е грешно да ги криеш по този начин. Отсега нататък си слагай очилата само когато имаш абсолютна необходимост от тях.
— Щом ти така казваш — съгласи се Клер, усмихвайки се на „учителката“ си.
— Ето, това ми харесва — да си послушна ученичка. А сега, имаш ли някакви възражения да опитаме с малко грим?
— Никога не съм си слагала. — Тя имаше леко скандализиран вид.
— Значи е време да опитаме. Ще внимаваме колко да сложим. Ще поставим съвсем малко и ще видим какво ще стане. Съгласна ли си?
— Готова съм на всичко — заяви Клер. Двете си размениха смели погледи.
— Ето така… А сега всичко, което ти трябва, са няколко нови рокли, които да подхождат на твоя нов външен вид, и ще сме готови.
— Все пак, за какво ще сме готови?
— Романтично изживяване, приключение… знае ли човек? За живота!
— Знаеш ли какво, като се върна от Начез и се заема отново с учителските си задължения, ще трябва да махна всичкото това и отново да събера косата си на кок.
— Защо?
— Защото така се очаква от мен.
— Винаги ли правиш това, което се очаква от теб?
Клер се замисли за момент:
— Предполагам, че да — досега.
— Добре. Ние и двете се променяме към по-добро, надявам се.
— Също и аз — отговори Клер. — А сега, госпожице О’Ниил, време е да се концентрираме отново върху вас.
— Опасявах се, че ще кажеш това.
— Не можеш да избягаш от мен. Довечера е първото ти изпитание. Ще установим колко ме бива за наставничка. Колко ще изядеш довечера на вечерята?
— Почти нищо — независимо колко вкусни ще са ястията.
— Много добре. А какъв език ще използваш?
— Подходящ само за една лейди. Дори и да се нараня силно, ще се усмихна и ще го понеса, без да се забележи.
— Чудесно. Какви разговори ще водиш?
— Безсъдържателни — въздъхна с досада Бранди. — Ще се усмихвам и ще казвам само мили неща, които всеки иска да чуе. По този начин, когато всички си отидат вкъщи и се замислят за мен, ще решат, че съм най-добрата, най-прекрасната лейди в целия свят.
— Чудесно.
— Това, че съм си научила урока, съвсем не означава, че ми харесва. Много ми липсват честността и прямотата.
— Ти няма да си нечестна, ако се държиш като лейди. Просто ще се научиш да контролираш чувствата си. Когато се държиш като лейди, ти показваш, че си способна да се справиш с всяка ситуация с лекота и финес. Пред целия свят трябва да изглежда, че нищо не може да те смути, независимо колко е трагично.
Бранди кимна.
— Знам, но всичките дами от обществото, които съм срещала през годините, са били жестоки и злонамерени.
— Тогава трябва да направиш всичко възможно да покажеш, че не си от тях. Защитавай винаги тези, които не могат да се защитят. Така ще пленяваш хората с добротата и грижовността си. Богатството променя хората. Винаги е добре да помниш откъде си произлязла и как си стигнала дотам, където си сега.