Клер дори не подозираше, че думите й улучиха най-болезненото място на Бранди. Тя съвсем точно знаеше къде е била и никога нямаше да забрави как е попаднала тук, където беше сега. Заради самата себе си и заради децата, които можеше да има в бъдеще, щеше да запомни добре коя е.
В седем часа вечерта Бранди беше готова за вечерята с Рейф и партньора му.
— Съвсем честно, какво мислиш? — попита Бранди наставничката си, като се въртеше като дебютантка пред нея, за да получи окончателното й одобрение.
— Мисля, че изглеждаш съвсем като лейди — направи й Клер комплимент.
— Наистина ли? — Бранди насочи въпросителния си поглед към нея за последен път.
— Наистина. Ти си видение, което не може да се забрави, и се движиш с увереност, която показва, че си жена, умееща да се контролира. Можеш да се справиш с всякаква ситуация.
— Правилно.
— И тази вечер много ще се забавляваш. Искам да запомниш това.
— Щом ти казваш.
— Наистина ти казвам.
На вратата се почука и Дела отиде да отвори. Ниският глас на Рейф достигна до тях и Клер я погледна.
— Готова ли си?
Бранди пое дълбоко въздух, за да се успокои, и кимна с глава.
— Чакай тук. Аз ще отида долу да го посрещна и когато той влезе, ти ще му покажеш величествено влизане.
— Това необходимо ли е?
— Да. Искам да си в състояние да прецениш реакцията му, когато те види за първи път. Искам да видиш какво чувства той към теб. Няма да е в състояние да го прикрие. Ти си твърде красива, за да го пренебрегне.
— Щом така казваш.
— Ще видиш. Ти пропусна да забележиш погледа му онази вечер, когато танцувахте с мосю Хърбърт. Не искам това да се случи и сега. Дай ми една минута време, след това тръгвай.
Клер се понесе от стаята надолу по стълбите, за да посрещне Рейф. Косата й все още беше разпусната, както я бяха сресали днес по-рано, и тя забеляза изненадата на Рейф.
— Добър вечер, Рейф. Радвам се да те видя — поздрави го Клер.
— Аз също. Косата ти е различна и без очилата ти… изглеждаш много хубава — каза той одобрително.
— О, благодаря ти. Бранди и аз се опитахме да излезе нещо по-различно.
— Справили сте се..
Клер се усмихна на думите му. Знаеше, че ако не му бе харесала, нямаше да каже нищо.
— Бранди ей сега ще се появи. Тя много се вълнува.
— Би трябвало да е приятна вечер.
— Ще вечеряте с твой бизнес-партньор?
— Да. Със Стивън Гибсън и съпругата му Джералдин. Мисля да инвестирам в спедиторската му компания, затова вечерята е важна.
— Е, надявам се нещата да се развият благоприятно за теб.
И точно тогава Бранди се появи на горната площадка на стълбите. Рейф усети движението горе и вдигна поглед.
Клер не можа да се сдържи да не се усмихне широко на реакцията му. Наблюдаваше внимателно как очите му се разшириха и устните му се разтеглиха в бавна, одобрителна усмивка.
— Добър вечер, Рейф — каза тихо Бранди, докато слизаше към него.
— Бранди — успя да каже той с малко прегракнал глас.
— Харесва ли ти роклята ми?
Роклята беше с едно оголено рамо, което разкриваше пълнотата на гърдите й и стройността на талията й. Тъмнорозова на цвят, тя подчертаваше белотата на кожата й и я правеше да изглежда приказна.
— Много си красива — каза той съвсем сериозно. Забеляза диаманта, който й беше подарил, да блести на ръката й и усети прилив на мъжка гордост, че тази жена му принадлежи. Макар че си го помисли, остана изненадан. На него не му трябваше съпруга. Никога не беше искал съпруга. Взимаше си такава заради удобството и нищо повече. И въпреки това мисълта, че тя беше негова, му беше приятна и той се отказа да анализира по-нататък чувствата си.
— Да тръгваме ли? — каза мило Бранди, като мина покрай него, за да си вземе леката наметка.
— Каретата ни очаква. — Той посочи с галантен жест вратата. После погледна отново към Клер. — Не се безпокой. Ще я върна преди полунощ.
— Това е много добре. Ще я чакам.
На излизане Бранди хвърли блестящ поглед на Клер. В каретата тя беше много мълчалива, което накара Рейф да я погледне озадачено.
— Не си ли добре? — попита той, долавяйки у нея някакво напрежение.
— Не… ъъ, да… О, не знам.
— Какво има? Нещо не е наред ли?
— Не, всичко е наред. Просто съм малко нервна и това е.
— Но защо? Изглеждаш по-красива от всякога. Всичко ще бъде много добре.
— Радвам се, че мислиш така. Просто се страхувам да не би да налетим на някого, който ме познава, и това ще провали цялата ти вечер.