— Бранди, сигурен съм, че много мъже ще те познаят. Ти си красива жена, която е трудно да бъде забравена. Но аз не се срамувам заради теб — каза й той открито.
— Така ли?
— Да. Даже се гордея с теб — защото си работила, за да издържаш себе си и майка ти.
— Тогава защо настояваше да имам компаньонка?
— За да ти помогна, а не за да те обидя. Искам твоята промяна да стане максимално лесно. Затова казах на Клер, че парите са без значение, когато стана въпрос за твоя гардероб. Искам да имаш всичко, от което се нуждаеш. Не искам нищо да ти липсва.
Бранди го погледна топло.
— Благодаря ти.
— И ти ще се чувстваш добре. Не се безпокой. Стив Гибсън е много приятен човек и съм сигурен, че това се отнася и за жена му. Всичко ще се развие отлично.
— Радвам се, че мислиш така. Не искам да те разочаровам.
— Бранди… ти… никога не можеш да ме разочароваш.
Той се загледа в нея, наслаждавайки се на истинската й красота. Не можа да се сдържи да не я огледа цялата. Наведе се към нея и я целуна. Това беше лека, нежна целувка. Такава, която изследваше и опитваше, но не изискваше.
Бранди го чу да казва, че се гордее с нея и че тя никога не може да го разочарова, и не можеше да повярва. Искаше й се да мисли, че той казва истината. Искаше й се да мисли, че това е наистина така. Когато той я целуна толкова сладко, сърцето й подскочи в гърдите.
Това не беше човекът, който просто искаше услуга от нея.
Това не беше човекът, който искаше от нея повече, отколкото той щеше да даде. Това беше мъж, който даваше, а не взимаше.
Бранди се очтпусна в ръцете на Рейф. Беше видяла възхитеното му изражение, докатп слизаше надолу по стълбите. Сега той беше мил с нея и тя установи, че това й харесва… може би твърде много.
Каретата намали ход и спря пред хотела. Рейф със стон се откъсна от устните й.
— Всичко ще мине добре. Ще видиш — обеща й той, докосвайки нежно бузата й, преди да я целуне бързо още веднъж по устните.
Вратата на каретата се отвори и те трябваше да слязат. Бузите на Бранди бяха пламнали. Тя приличаше на жена, която е лудо влюбена.
Шестнадесета глава
Прекрасно е, че най-сетне се срещнахме — обърна се Джералдин Гибсън към Бранди за първи път в ресторанта. — Чувала съм толкова прекрасни неща за вас.
— О? — Бранди остана малко стресната от изявлението на Джералдин, макар че изражението й не разкриваше нищо друго, освен любезност.
— Рейф не прави нищо друго, освен да пее хвалебствени песни по твой адрес през цялата седмица. Аз съм толкова доволна, че най-сетне намерихме време да се видим и да прекараме няколко часа заедно.
— За мен също е удоволствие да се запозная с теб — отговори Бранди, докато се настаняваше на стола, който Рейф беше изтеглил за нея. Когато седна, тя му подари мила усмивка.
След като приеха поръчката им, Джералдин се приближи по-интимно към Бранди.
— Чакам цяла седмица да те питам и сега вече сме заедно. Трябва да чуя цялата история! Разкажи ми всичко!
Бранди я погледна с широко отворени очи.
— Каква история?
Рейф се протегна и хвана ръката й. Бранди се успокои от силата и топлината, която излъчваше тя.
— Скъпа, Джералдин е безнадеждна романтичка. Аз й загатнах за нашето вихърно ухажване и тя е любопитна да чуе цялата история.
— Така ли? — Бранди погледна „възлюбения“ си с широко отворени невинни очи. — Е, Джералдин, ще ти кажа, че мъжете като моя Рейф са такава рядкост…
— О, зная. Той е романтик също като моя Стивън — каза Джералдин, като гледаше мъжа си. — Ние сме женени повече от петнадесет години и той все още е моят герой. Така бързо ме грабна и занесе пред олтара, че аз просто не разбрах какво стана. Но въпреки това никога не съжалявах.
— Това е чудесно — въздъхна Бранди и подари на Джералдин една истински топла усмивка. Изглежда е божествено съпрузите да са така предани един на друг и толкова силно влюбени.
— И така, как стана всичко? Рейф ни каза, че за първи път те е видял на парахода, с който е пътувал за насам.
— И аз си спомням първия път, когато го видях. Такъв един красив, стоеше и ме гледаше. По-късно го видях да танцува с една друга жена и нямах търпение да ме вземе в прегръдката си за следващия танц.
Рейф спокойно посрещна погледа й, очите му бяха потъмнели от скрития смисъл в думите й и той леко се усмихваше.
— И сега вече си в прегръдката му — въздъхна шумно Джералдин. — О, Боже! Това е толкова вълнуващо. Вие сте знаели, че сте предназначени един за друг. Също както беше при Стивън и мен.
— Не ми отне много време, докато разбера, че Бранди е жената за мен — каза Рейф.
Бранди знаеше, че той казва истината, защото, колкото и да я болеше, тя трябваше да си признае, че няма друга жена от неговата среда, която би могъл да шантажира със споразумение, каквото й бе наложил на нея.