— И вашето бракосъчетание е следващата седмица?
— Да. Ще бъде малка церемония в тесен кръг от близки. Никой от двама ни няма голямо семейство, затова тържеството няма да е голямо.
— Желая и на двама ви много щастие. Няма нищо по-свято от женитбата. Тя е обвързване за цял живот, което става все по-здраво с течение на годините, а като дойде и денят, в който Господ ще ви възнагради с деца… Ами да, децата са най-важното нещо в живота.
— Вие със Стив колко имате?
— Три — две момчета и едно момиче — каза гордо Стив. — Скоро ще включа момчетата в бизнеса ми и той ще се разрасне.
— Вие планирате ли да имате деца? — попита Джералдин.
— О, да — отвърна Рейф. — В действителност това беше едно от нещата, които обсъдихме сериозно, преди да решим да се оженим. И двамата искаме да имаме деца възможно най-скоро.
— Бранди, представям си те как държиш едно чернокосо момченце, което е копие на красивия ти съпруг — въздъхна със задоволство Джералдин.
Бранди никога не разбра как успя да се овладее, но го отдаде на годините игра на покер и лекциите на Клер за самообладанието.
Тя се усмихна мило.
— Обожавам децата. Мисля, че когато ми се роди бебе, ще е един от най-важните моменти в живота ми.
Рейф се напрегна вътрешно при тези нейни думи. Очевидно тя бързаше да й се роди дете, за да се освободи от споразумението.
— Е, скъпа, трябва да поддържаш връзка с мен и да ми съобщаваш всичките новини, след като се върнеш у дома. Бих искала да сме приятелки. Ние изглежда имаме много допирни точки. — Джералдин се протегна към нея и я потупа по ръката.
— И на мен би ми се искало. — До този момент Бранди беше приятно изненадана, защото Джералдин наистина изглеждаше добра жена.
Разговорът се насочи към бизнеса и тогава им сервираха. Докато ядяха основното ястие, една друга двойка влезе в трапезарията и се настани на масата срещу тяхната. Бранди забеляза, че лицето на Джералдин доби кисело изражение, и се почуди защо.
— Нещо не е наред ли? — попита Бранди, докато мъжете продължаваха да си говорят за спедиторския бизнес.
— Просто не мога да повярвам! — каза Джералдин с нисък, скандализиран глас.
— На какво не можеш да повярваш? — Бранди се огледа, като се опита да разбере какво е разстроило Джералдин.
— Не мога да повярвам, че я пускат да влиза в този ресторант — изпуфтя тя.
— Коя е тя? — попита Бранди.
— Найла Сандърз, разбира се — отсече Джералдин, кимайки леко към добре облечената жена, която току-що се настани на масата до тяхната. Придружаваше я привлекателен мъж.
— Тя ми изглежда съвсем прилична. Има ли нещо лошо у нея? — Бранди не можеше да си представи какъв е проблемът.
— Разбира се, че изглежда прилично. Дрехите винаги са първото нещо, което те си купуват. Тази жена не бива да я пускат тук.
— Какво искаш да кажеш с „тази“ жена?
— Тя е само на една стъпка от греха. По-рано работеше на речния бряг в един от ония… барове — тя произнесе последната дума с безкрайно презрение. — Едва се е измъкнала от там и въпреки това я пускат тук при нас…
Стивън погледна жена си с обич, но в гласа му имаше нотка на нетърпение, когато проговори:
— Джералдин, скъпа, искам да помислиш малко върху това, което казваш. Ти би трябвало да се възхищаваш от тази жена, защото тя с труд си е извоювала място в по-добрия живот.
— Да се възхищавам от нея? Тя трябва да си седи при такива като нея — настоя Джералдин.
Рейф слушаше спора им, без да може да повярва на ушите си. Беше шокиран от презрението на Джералдин. Хвърли поглед към Бранди. Гордееше се с нея тази вечер. Тя изглеждаше като лейди и се държеше като лейди. Дори Джералдин не отгатна произхода й. На нея изобщо не й стана ясно, че коментарите й относно Найла важат и за Бранди.
Погледът му срещна нейния и го задържа. Той видя проблясък на болка в очите й, който бързо премина в неистов гняв, и разбра, че трябва да се обади — и при това бързо.
— Знаеш ли какво, Джералдин. Не всички са родени с твоето богатство, комфорт и сигурност. Твоето и моето семейство са просто благословени от Бога. Има хора, които се трудят денонощно през целия си живот само за да има храна на масата им и никога не успяват да забогатеят. Аз съм съгласен със Стив. Ти би трябвало да приветстваш усилията на тази жена.
Джералдин не се смири и Стив заговори отново:
— Мила, трябва да признаеш, че не си права. Моето семейство е само на едно поколение от тези, за които казваш, че са живели от презрян труд. Моят дядо е бил обикновен чирак. Трябваше да мине много време, докато станем това, което сме сега. Би трябвало да помниш, че не всички имат здравите семейни връзки, които ние имахме, за да си помогнем един на друг.