— Стив е прав, Джералдин — продължи Рейф, за да изтрие болката, която беше видял в очите на Бранди. — Понякога съдбата изиграва жестоки номера на хората и те са принудени от обстоятелствата да правят каквото й да е, само и само да оцелеят.
— Предполагам, че сте прави — отстъпи Джералдин, но с явно раздразнение.
— Аз знам, че са прави — успя да каже Бранди, като се успокои достатъчно, за да не се почувства гневът в думите й. — Жената, за която говориш, очевидно доста се е трудила, за да стигне там, където е днес. Ние би трябвало да уважаваме нейната воля да вземе нещата в свои ръце.
При тези думи Джералдин осъзна, че преосмисля думите, с които заклеймила тази жена.
— Ами аз просто бях толкова шокирана да я видя след всичките клюки, които чух по неин адрес миналата седмица.
— Вероятно е време да спреш да се вслушваш в клюките и да започнеш да си формираш свое собствено мнение.
— Вероятно си прав.
Бранди едва дочака срещата им да свърши. След около половин час те любезно си пожелаха лека нощ и Рейф повика карета.
— Ти си великолепна — каза той на Бранди, докато каретата трополеше към къщата на Клер.
— Не, ти си такъв — каза тя, гледайки го право в очите. — Благодаря ти.
Словата й бяха тихи, въпреки това казани с чувство, и Рейф не можа да се сдържи. Направи това, което отдавна желаеше. Взе я в прегръдките си и я целуна, този път страстно.
Това беше една експлозивна прегръдка. Бранди знаеше, че между тях остана недовършено онова, което бяха започнали, когато пристигнаха в хотела, и сега се радваше, че никой няма да им попречи поне за известно време. Обви врата му с ръце и се притисна към него, докато изживяваше екстаза от допира на неговите устни, впили се в нейните.
Рейф я взе в скута си и я притегли към гърдите си. Усети осезаемо твърдостта на гърдите й, прелъстителния аромат на парфюма й и вкуса на устните й, жадно впили се в неговите. Това го накара да потрепери. В тялото му горещо и тежко затуптя желанието, а ръката му потърси мекия хълм на гърдата й.
Бранди се сепна от интимността на докосването. В миналото имаше няколко случая, когато беше притисната така от мъж, който се опитваше да я докосне по същия начин. Но тя винаги реагираше с отвращение и успяваше да се измъкне от нежеланите опипвания, но въпреки това се чувстваше омърсена.
Но този… Този път беше различно. Тялото й реагира инстинктивно на милувката на Рейф. Тя се изви към него, като, без да, съзнава, му предлагаше още от себе си.
При нейното чувствено движение Рейф изстена и прекрати целувката, за да премести устни върху шията й. Той усети, че тя потрепери от докосването му, и продължи по горещата вдлъбнатина на гърдите й.
— Рейф… — тя прошепна прегракнало името му, без да разбере дали това беше молба или словесна милувка. Усещаше топлата влага на устата му. Дълбоко в нея започна да набъбва някакво болезнено желание. Тя си каза, че това е лудост. Вярно е, че тази вечер той беше любезен и внимателен с нея, но това не беше причина да си губи разсъдъка по него. Той не я обичаше, нито пък тя него — не би могла да го обича. — Рейф… спри…
Той замръзна при тези нейни думи. Хладният му разум бързо се върна и той прокле собствената си слабост. Държеше се като разгонен юноша. Близостта на Бранди му пречеше да се съсредоточи цялата вечер. Единственото, за което можеше да мисли, беше колко хубава е тя. След това, когато Джералдин необосновано я обиди, той почувства нужда да я защити, да я предпази от грубостта в думите на тази жена. И сега, когато бяха сами на път за вкъщи, не можеше да откъсне ръцете си от нея.
Рейф си каза, че това е странно. Бранди беше красива жена, но просто една от многото. Подари й една полуусмивка, когато тя се отстрани от него и се отпусна в седалката.
— Права си. Най-добре е да се държим прилично. Клер не би одобрила такова поведение.
Бранди остана доволна, че той спомена Клер. Това й помогна да се държи в границите на разумното. Върна му усмивката:
— Имам чувството, че Клер ще ни чете лекция и на двамата за правилния начин на поведение от страна на една лейди и един джентълмен.
— Вярно е, но по това време следващата седмица няма да има защо да се тревожим за лекциите на Клер.
— Знам — усмивката на Бранди не се промени, но тя почувства липса на увереност. Като имаше предвид как беше реагирала на целувката му, не беше много сигурна какво ще стане с техния съюз. Да бяха влюбени един в друг — истински влюбени — тя щеше да се радва да е негова съпруга. Но бъдещето се простираше пред нея в мрачен, разкъсващ сърцето пейзаж. Рейф наистина я привличаше, но това щеше да си остане само чисто физическо привличане. Не можеше да бъде любов.