Когато пристигнаха пред дома на Клер, той й помогна да слезе от каретата и я придружи до вратата.
— Лека нощ, Бранди.
— Лека нощ, Рейф — каза тя и му обърна гръб, щом вратата се отвори.
Но той вече беше отминал.
Бранди се почувства изоставена и се зачуди защо той не я целуна за лека нощ.
— Как мина? — попита Клер, като излезе от гостната стая и видя, че Бранди все още стои на вратата, загледана след Рейф.
Бранди се зарадва, че приятелката й я чакаше. Влезе и затвори вратата след себе си. Усмивката й беше триумфална.
— Добре ли мина? — настоя Клер, любопитна да узнае всичко. Цяла вечер се беше тревожила за Бранди.
— Мина побече от добре — беше фантастично! Толкова щеше да се гордееш с мен — каза Бранди.
— Аз бих се гордяла с теб независимо от обстоятелствата. Важното е, че се върна здрава и читава.
— Да, така е, макар че имаше момент, когато за малко щях да се върна към старото си поведение. Рейф с право те е наел. Можеше да стане голям скандал.
— Какво се случи?
Те отидоха в гостната и седнаха на канапето. Бранди й разказа всичко за Джералдин. Клер изглеждаше поразена.
— И въпреки това ти се сдържа да не кажеш нищо…
— Нямаше защо да го правя. И Рейф, и съпругът й се обадиха.
— О, твоят Рейф е такъв джентълмен! — Клер се пресегна и я потупа по ръката. — Ти си много щастлива да го имаш. Джералдин не е знаела, че косвено те обижда. Няма съмнение, че е щяла да бъде шокирана, ако си разкрила истината за себе си.
— Като имам предвид какво ме е учила моята наставничка, смятам, че Джералдин е добра жена. Но не мисля, че някога се е тревожила за това, че няма какво да яде или че сама трябва да се издържа.
— Ти си много внимателна — рече Клер.
— Не е ли точно това, на което ти ме учеше?
— Ти винаги си била внимателна. Не съм аз тази, която е трябвало да те учи на това. — Клер се надигна, опитвайки да потисне прозявката си. — Не съм свикнала да стоя будна до толкова късно. Отивам да си лягам.
— По-добре е да свикнеш. Когато ти намерим някой, за когото да копнееш, ще седиш будна и до по-късно — подкачи я Бранди.
— Очаквам този момент с вълнение, но дотогава смятам да поспя. Лека нощ, Бранди. Радвам се, че си прекарала добре.
— Лека нощ.
Когато Клер излезе, Бранди стана и отиде до прозорците, които гледаха към улицата. Навън беше тъмно и пусто и тя се почувства много самотна. Запита се в какво се е забъркала и дали ще е в състояние да се оправи.
Седемнадесета глава
— Готова ли си? — попита Клер, като почука леко на вратата на стаята на Бранди.
— Мисля, че да — отговори Бранди. — Влез и кажи как ме намираш.
Клер отвори вратата и видя, че Бранди стои в средата на стаята, облечена в сватбената си рокля. Тя изглеждаше фантастично, но беше малко бледа.
— Какво има? Добре ли се чувстваш? — Дните, предхождащи сватбата, бяха изминали бързо, но през цялото това време Бранди никога не бе споменавала да й е зле. Клер се разтревожи да не би тя да е започнала да се разболява.
— Чувствам се отлично — отговори Бранди. — Просто съм леко уплашена. Нали знаеш, никога преди не съм се омъжвала.
Клер се засмя.
— Знам. И аз никога досега не съм водила булка до параклиса, така че и двете сме малко уплашени.
Бранди успя да се усмихне.
— Ти си много добра приятелка. Просто не знам как да ти се отблагодаря.
— Не е необходимо да ми благодариш. Аз просто искам да се омъжиш за мъжа на твоите мечти и да живеете щастливо.
— Това е всичко, което и аз искам — каза Бранди, но Клер не долови скрития смисъл в думите й. Тя пое дъх на пресекулки. — И така, изглеждам ли достатъчно добре, за да стана госпожа Морган?
Клер отстъпи назад и я огледа от всички страни.
Бялата атлазена рокля беше семпла и в същото време модерна. Беше с широки поли, обшити с дантела. Горната част на роклята беше скромно деколтирана. Косата на Бранди беше вдигната нагоре и се крепеше на гребенчета, обсипани с перли. На шията и ушите й имаше перли, които подчертаваха хубавата й кожа. Булото беше прикрепено към корона от перли.
— Никога не съм виждала по-хубава булка — каза съвсем честно Клер. — Рейф ще бъде възхитен от теб. Ти си прекрасна.
— Благодаря. След колко време трябва да тръгваме?
— Всичко, което трябва да направя, е да се пъхна в моята рокля и сме готови. Наредих каретата да бъде тук в шест и петнадесет. Така ще имаме достатъчно време да стигнем до черквата.