Бранди погледна стенния часовник и видя, че сега е едва пет и четиридесет и пет.
— Кажи ми, като се облечеш. Искам да видя как изглеждаш и ти.
— Не се безпокой. Очаквам да чуя критичната ти оценка. Това е първата вечер, когато ще покажем моето ново „аз“. Ще е интересно да видим как ще реагират всички — каза Клер. Звучеше, като че ли й предстои безгрижна вечер, но в действителност беше развълнувана. С нетърпение очакваше да я види Марк. Не беше разговаряла с него от деня, в който се съгласи да стане компаньонка на Бранди, и се чудеше какво ще си помисли той за „новата“ Клер.
Овладявайки порива на мечтите си, Клер си каза да не мисли за Марк, защото го прави за себе си, а не за него. Но знаеше, че мнението му ще е решаващо за нея. Тя го беше обичала през цялото това време и сега поне знаеше как да го спечели. Не си признаваше, че срещата им е последният й шанс да стане щастлива, но това щеше да бъде именно единствената възможност да привлече мъжа на мечтите си и тя имаше намерение да се представи в най-добрата си светлина. Не беше вече несигурната, срамежлива Клер.
Десет минути по-късно Бранди отиде в спалнята на Клер, за да види, че приятелката й е станала съвсем различна жена.
— Просто не мога да повярвам на очите си — каза Бранди с истинско възхищение, като се загледа в нея. — Трудно е да си представя, че си същата учителка, с която се запознах преди няколко дни.
— Това добре ли е?
— Това е по-добре от „добре“. Я се виж само! Роклят е страхотна! — Бранди я обиколи, усмихвайки се широко на ефекта, който бяха постигнали.
Яркозелената рокля беше в семпъл стил с висока яка и дълги ръкави и подчертаваше всички добри страни на Клер. Очите й блестяха с вътрешен блясък. Кожата й беше съвсем гладка. На бузите й имаше лек руж, а устните й бяха слабо начервени. Тя очевидно си беше спомнила за всяка тънкост, на която Бранди я беше научила при използването на грим.
Клер се огледа за последен път в огледалото и трябваше да признае, че насърчението, което беше получила от Бранди, имаше забележителен резултат.
— Бранди, всичко се дължи на теб. Аз никога не бих имала смелостта сама да направя това.
— Радвам се, че наистина го постигнахме. — Бранди я прегърна импулсивно.
— Е, да тръгваме, лейди?
Клер Видя, че за момент по лицето на Бранди премина лека сянка, но тя бързо я прикри.
— Да. Да вървим. Няма да е учтиво да закъснеем. Поне днес. Трябва да взема някои неща от стаята си и ще те видя на долната площадка на стълбите.
— Ще те чакам.
Бранди се върна в стаята си и за момент затвори вратата. Тя огледа комфортната спалня, която беше нейният безопасен рай. Това беше последният път, когато тя щеше да е тук. Клер беше уредила да й преместят багажа в хотела, докато трае бракосъчетанието. След церемонията щеше да отиде там с Рейф, а на следващия ден щяха да отпътуват за Начез.
Бранди преглътна с мъка. Не можеше повече да се преструва, че това няма да се случи. След по-малко от час тя щеше да е омъжена… за мъжа, когото познаваше едва от няколко седмици.
Усети, че трепери; досега никога не беше се страхувала толкова. Ядосваше се на себе си. Тя се огледа наоколо, търсейки единственото нещо, което й трябваше, единственото нещо, което сега можеше да я успокои. И ги видя, пъхнати в пътната й чанта.
Сграбчи колодата карти и ги напъха в ръчната си дамска чантичка. Не знаеше защо й беше по-добре, като са при нея, но това наистина беше така. Хвърли още един поглед наоколо, след това взе воала си и излезе от стаята. Слезе надолу по стълбите, където я чакаше Клер.
Малко по-късно пристигнаха. Отец Фин ги посрещна, но никъде не се виждаха нито Рейф, нито Марк с децата. Пасторът ги заведе в параклиса и те се подготвиха за церемонията. Клер и Марк щяха да са кумовете, а децата — единствените гости.
Когато Бранди остана насаме с мислите си, тя се възползва от възможността да излезе от параклиса и да отиде в полумрака на църквата. Обстановката беше спокойна и ведра, за разлика от бурята, която бушуваше у Бранди.
Седна в средата на една пейка, опита се да събере мислите си, но колкото повече се опитваше да се чувства храбра, толкова повече се усещаше загубена и самотна. Клер й беше приятелка, но Рейф й плащаше да й е наставничка. Тази вечер Бранди беше абсолютно сама, а мечтаеше за утехата и разбирането на майка си или поне за мъжкото приятелство на Бен. Но нямаше към кого да се обърне. Нямаше никой, който да е загрижен за нея.
Сълзи изгаряха очите й, когато се загледа в олтара. Чудеше се какво я бе довело до най-низкия момент в живота й. Винаги си беше представяла, че сватбата й ще бъде голямо, красиво тържество с много приятели. А сега тя нямаше да бъде нищо друго, освен студено подпечатване на едно споразумение — за което знаеха само тя и бъдещият й съпруг.