Бранди пое дъх на пресекулки и разбра, че беше в безизходица. Тя беше приела неговите условия, но само защото нямаше друг избор. И сега трябваше да им се подчини.
Вдигна поглед към небето и започна тихо да се моли Господ да чуе молбата й и да изпрати армия от ангели да я спасят. И все пак знаеше, че няма такъв ангел-воин, който веднага да се появи с парите, които тя дължеше на Рейф. Не, тя самата трябваше да се спаси. Бранди се закле, че каквото и да стане в следващите месеци, ако тя заченеше от Рейф и му родеше дете, никога няма да го остави. Щеше да намери начин да го задържи.
Изненада я докосване по рамото й. Тя вдигна очи и видя, че до нея стои отец Фин.
— Време е. Рейф и Марк са тук — каза той меко. Бе разтревожен от изражението й. — Бранди… ти сигурна ли си, че искаш да се омъжиш?
Бранди успя бързо да се усмихне:
— О, да, отче. Всичко е наред. Просто ми липсва майка ми. Много ми се искаше и тя да е с мен.
— Тогава ще започнем веднага щом се приготвиш.
Тя кимна, стягайки се за бъдещето, с което й предстоеше да се сблъска. Нямаше връщане назад.
Рейф беше положил много грижи за външния си вид. Марк го взе с файтона си и двамата заедно отпътуваха за параклиса. Времето мина бързо, благодарение на безкрайното бърборене на Мери. Рейф отговаряше с леко на на всичките й въпроси.
— Ти изглеждаш много спокоен тази вечер за човек, който не искаше да се жени — отбеляза Марк. Рейф винаги се беше съпротивлявал на идеята за брачен живот и Марк беше изненадан, че приятелят му не показва никакви съмнения в последната минута по отношение на решението си. — Сигурен ли си, че Бранди е жената за теб?
Рейф погледна приятеля си:
— Абсолютно съм уверен. Ти беше прав онази вечер, когато каза, че тя е идеалната съпруга за мен.
Марк поклати недоверчиво глава:
— Радвам се да е така и се надявам и двамата да сте много щастливи. Вие заслужавате щастие.
— Благодаря — каза Рейф, чувствайки се неловко. Ако Марк знаеше истината, която се криеше зад предложението му към Бранди, може би нямаше да се чувства толкова доволен от предстоящата церемония. Но това изобщо не беше негова работа. Рейф по-късно щеше да му разкаже всичко. Много по-късно.
Влязоха в църквата и видяха отец Фин, да разговаря една жена, която те не познаха.
— Отче…? — каза Рейф.
Когато отец Фин и жената ги погледнаха, и Рейф, и Марк бяха изненадани — жената, с която той говореше, беше Клер.
— Клер? — Марк примига смаяно. Очилата й ги нямаше. Косата й падаше на тежки къдрици. Роклята й я правеше очарователна, загатвайки, но не разкривайки женствените й форми. Тя изглеждаше зряла, изтънчена и елегантна.
— Добър вечер, Марк — каза мило тя. Усмивката й беше предназначена единствено за него. Той изглеждаше красив. Толкова красив, че тя затаи дъх. Спомни си много отчетливо нощта, когато се влюби в него. Сега малко я болеше, като знаеше, че тези чувства все още живеят някъде дълбоко в нея.
— Ти си… много хубава — успя да каже той с усмивка.
— Благодаря ти. — Погледът й беше впит в него. Тя виждаше само него. Всичко друго беше мъглявина.
— Да, Клер, ти наистина изглеждаш много хубава — каза Рейф. После се огледа за Бранди. Когато не я видя никъде, усети моментна паника. Побоя се да не би тя да е избягала… Да е решила да наруши споразумението им и да не се омъжи за него…
— Къде е Бранди? — Марк зададе въпроса, който изгаряше съзнанието на Рейф.
— Ще отида да я доведа — каза отец Фин.
— Папа, коя е тази дама? — попита Мери.
— Мери, Джейсън… Това е Клер. Тя беше приятелка на майка ви. Клер, това са дъщеря ми, Мери, и синът ми, Джейсън.
— Здравейте — каза тихо Клер и погледна към двете деца. Когато погледът й спря на малкото момиче, тя затаи дъх. Мери беше копие на Жанет. Силна болка прободе сърцето на Клер. До този момент не беше се замисляла колко много й липсва приятелката й — нейният смях, любовта й към живота и добросърдечието й. — Мери… Ти толкова приличаш на майка си. Ти си истинска красавица. А Джейсън… Ти си точно като баща си.
Джейсън почервеня и се почувства неловко. Мери разглеждаше Клер с интерес.
— Ти си познавала моята майка?
— Да, бяхме приятелки, израснахме заедно. — Клер се наведе, за да разговаря с малкото момиче. — Ако искаш, ще ти разкажа какви ли не истории за приключенията, които сме преживели с майка ти, когато бяхме малки.
Мери засия.
— Много ще ми хареса да ги чуя.
— Ами ти, Джейсън? — Очите на Клер блестяха закачливо, докато говореше с набитото, хубаво момченце, което толкова се стараеше да изглежда като голям мъж. — Знаеш ли, че веднъж с майка ти се бихме с кал във вашия заден двор и баба ти побесня, като ни видя?