Джейсън ококори очи.
— Майка ми е правила това?
— О, да! — каза убедително Клер.
— Моята майка е била много забавна, нали, госпожице Клер? — изкикоти се Мери.
— Майка ти беше наистина много забавна — каза й Клер и в сърцето й се разля топлина от спомена за най-ценното качество на Жанет. Децата бяха толкова красиви и толкова много приличаха на нея. Погледна към Марк и се усмихна. — Значи вие дойдохте, за да видите как се жени Рейф, така ли?
— О, да — каза Мери, която искаше да изглежда като голяма. — Чичо Рейф е много щастлив да се ожени за Бранди. Уверена съм.
— И аз мисля така — съгласи се Клер.
В тишината на параклиса отекнаха стъпки и те видяха да влизат отец Фин с едно видение в бяло, за което Рейф знаеше, че е Бранди. Той я поглъщаше с поглед. Изглеждаше толкова красива! Тя не ходеше, а като че ли се носеше по вода. Беше самата женственост — изтънчена и очарователна — и Рейф беше запленен.
— Рейф, би ли се присъединил към нас? — насочи го отец Фин.
Рейф нямаше да помръдне, ако пасторът не беше се обърнал към него. Той бързо застана до Бранди.
— Ако сте готови, можем да започваме.
След тяхното мълчаливо съгласие, той започна да пее светите слова пред Господа, които ги свързваха в свят съюз.
Бранди слушаше внимателно всичко, което отец Фин казваше. Знаеше, че това е един фарс, но сега вече не мжеше да избяга от него. Ще го приеме сега, но ще намери начин да излезе от него.
Като хвърли поглед към Рейф, Бранди забеляза колко красив е той. Сърцето й се беше разтуптяло, когато го видя. Изглеждаше толкова висок и силен! Тя си спомни горещината на прегръдката му и само мисълта за това накара пулса й да препусне. Това беше вечерта на тяхното бракосъчетание. Тази вечер тя не можеше да го спре. Тази вечер те ще станат съпруг и съпруга пред Бога.
Рейф слушаше всяка дума, която отец Фин произнасяше. Беше му трудно да повярва, че се женеше. Никога не беше искал съпруга, за да не изпита болката, която майка му беше причинила на баща му, но беше уредил с Бранди това да не се случи. Нямаше да му е трудно да бъде с нея и когато дойдеше времето тя да си върви, нямаше да чувства никаква болка, защото не бяха емоционално обвързани. И двамата знаеха какво да очакват и се бяха споразумели за условията. Тази женитба беше едно удобно решение. И двамата получаваха това, което искаха от тази връзка.
— Ти, Бранди О’Нийл, взимаш ли този мъж, Рейфъел Морган, за твой законен съпруг, в болест и здраве, в богатство и бедност, докато смъртта ви раздели?
— Да — каза тя с глас, малко по-силен от шепот.
— А ти, Рейфъел Морган, взимаш ли тази жена, Бранди О’Нийл, за твоя законна съпруга, в болест и здраве, в богатство и бедност, докато смъртта ви раздели?
— Да. — Гласът му беше плътен и висок.
— Носите ли пръстена?
Рейф постави халката на пръста на Бранди.
— По силата на моите пълномощия ви обявявам за мъж и жена. Тези, които Бог е събрал, никой да не може да ги раздели. Можеш да целунеш булката.
Рейф се обърна бавно към Бранди и вдигна воала й. Целуна я с безкрайна нежност. Това беше целомъдрена и нежна целувка, но когато се отдръпна, в очите му просветна пламъче, намекващо за страстната нощ, която предстоеше.
Бранди гледаше нагоре към него, без да бъде сигурна какво да очаква. Видя желание в дълбочината на погледа му, в отговор на което дълбоко в нея се надигна копнеж. Не знаеше какво ще й донесе нощта, която идваше, но знаеше, че вече никога няма да бъде същата. Тя вече не беше Бранди О’Нийл. Сега беше Бранди Морган.
— Благодаря ти, отче — каза Рейф на пастора, а след това се обърна към Марк, Клер и децата. Коленичи първо пред Мери. — Аз се ожених за друга жена, но сърцето ми винаги ще ти принадлежи.
Мери обви с ръце врата му и звучно го целуна по бузата.
— Всичко е наред, чичо Рейф.
Той се усмихна и се изправи.
— Сигурно не съм толкова незаменим, за какъвто се мислех. Тя вече не е влюбена в мен.
— Жените са непостоянни — каза кисело Марк, после се обърна към Бранди и я целуна по бузата. — Бранди, ти сияеш тази вечер. Желая ти винаги да си щастлива като в този момент.
— Благодаря ти, Марк. Благодаря ти за всичко.
— О, Бранди, церемонията мина много добре — каза й Клер, докато я прегръщаше. — Утре параходът тръгва в три следобед, така че ще те видя. Това добре ли е?
— Чудесно е. Нали знаеш, че и Марк се връща утре с нас в Начез?
— Така ли? — Клер погледна към Марк, без да усети, че само за миг всичко, което чувстваше към него, се разкри в изражението й. — Не знаех това.