— Всички ще пътуваме заедно. — Бранди видя какво изразяваха очите на Клер и се зачуди.
— Желая ви много щастие.
— Да тръгваме ли, госпожо Морган? — попита я Рейф, обръщайки се към нея.
На Бранди й се искаше да отговори отрицателно. Тя искаше да си отиде вкъщи, при майка си. Но беше твърде късно.
Беше си постлала сама леглото и сега ще трябва да спи в него. А от изражението на очите му се съмняваше, че ще има да спи много тази нощ.
Те отново благодариха на отец Фин и се качиха в каретата.
Марк се обърна към Клер.
— Би ли желала да се присъединиш към нас за вечеря?
— О, да, разбира се, благодаря. — Тя беше объркана от неочакваната му покана, но не можа да откаже. — Ще ми е много приятно.
— Ей, че хубаво! — каза нетърпеливо Мери. — Ще ни разкажеш още истории за мама.
— За мен ще е удоволствие — каза Клер. Но тя се натъжи, че Марк не я кани, защото иска да бъде с нея, а за да си говорят за Жанет.
Тя потисна въздишката си и се съсредоточи върху своята цел. Беше се заела с тази работа и щеше да я доведе докрай. Ако трябваше да говори за Жанет, за да е с Марк, то нека така да бъде.
Отец Фин разговаряше с децата и когато Марк отиде при него, той го погледна и му се усмихна.
— Ти се справяш отлично с тях. Те са прекрасни деца.
— Благодаря. Би ли желал да вечеряш с нас?
— С удоволствие, но тази вечер съм зает. Моля те, обаждай се да ми казваш как вървят нещата при вас.
— Непременно. Благодаря, отче.
На излизане от параклиса, Марк хвана Клер под ръка, за да я придружи надолу по стълбите. Когато тя му се усмихна, за да му благодари за вниманието, той отново беше поразен от промяната в нея. Тя изглеждаше толкова хубава, че на него му беше трудно да я сравни с жената, с която беше разговарял само преди седмица.
— Все още не мога да свикна с промяната в теб.
— Е, радвам се, че ме одобряваш.
— Ти изглеждаш зашеметяваща.
— Зашеметяваща? Едва ли бих се изразила така. Бранди ме окуражи и като си помисля сега, смятам, че е била права.
— Много права е била. Тя ти оказа такова добро влияние, каквото ти на нея.
— Не е само това, тя ме научи на нещо, което никога не съм знаела.
— Какво е то? — Той изглеждаше озадачен.
— Научи ме да играя покер.
Марк отметна глава назад и се засмя. Това беше смях на чиста радост.
— Бранди е една много специална млада жена. Надявам се тя и Рейф да са щастливи.
— И аз също — съгласи се Клер с Марк, докато той й помагаше да се качи в каретата, а когато се настаниха, тя прибави и за себе си пожелание. Надяваше се и тя да е щастлива.
Осемнадесета глава
Рейф отвори вратата на апартамента, който беше наел за нощта.
— Надявам се, че го одобряваш — каза той, като я грабна в прегръдките си и я внесе вътре.
— О! — рече тя, вкопчила се в него. Жестът му я изненада и тя се беше изчервила, когато той я пусна. — Тук е много хубаво — отбеляза тя, оглеждайки луксозната всекидневна. Всичко в нея говореше за елегантен живот.
— Поръчал съм вечеря.
— Благодаря ти. Много мило от твоя страна.
Бранди беше леко уплашена. Не можеше да го отрече. Клер я нямаше наблизо, за да пази добродетелта й, защото сега тя беше вече омъжена жена. Щеше да бъде сама със съпруга си през цялата нощ
— Искаш ли да се преоблечеш? — попита Рейф, докато събличаше палтото си. — Наредих на пиколото да остави вещите ти в спалнята, така че всичко, което ти трябва, е там.
Имаше нещо толкова интимно в това да го гледа как той с обичайно движение съблича сакото си, че Бранди трябваше да увеличи дистанцията между двамата. Тя пресече стаята и отиде при свързващата врата, за да надникне в другата стая. Едва не ахна при вида на спалнята, която щяха да споделят тази нощ
В средата на стаята имаше огромно легло; атлазът, с който беше покрито, беше отгърнат, а огромните пухени възглавници — наредени в горния му край. Масата бе покрита с фина ленена покривка, на която бяха наредени порцеланови, сребърни и кристални прибори. До спалнята имаше една по-малка стая и когато Бранди се осмели да се приближи, видя, че това е съблекалня с вана. Това бяха най-луксозните помещения, в които някога беше влизала.
— Рейф, тук е великолепно.
— Няма нищо твърде добро за моята съпруга — каза Рейф и застана зад нея.
Бранди се стресна от неочакваната му близост и бързо се отстрани.
— Мисля да се преоблека.
— Трябва ли ти помощ?
— Не — отговорът й дойде прекалено бързо. — Не. Ще се оправя сама.
— Ако ти потрябвам, повикай ме.
— Добре.
Той усети нейната лека уплаха и се оттегли, за да й даде време да се отпусне.