Едва когато беше сигурна, че е съвсем сама, Бранди наистина успя малко да се поотпусне. Тя свали булото и го положи внимателно на скрина. Намери нещата си грижливо подредени в съблекалнята и видя това, което търсеше — дрехата, която беше избрала за сватбената си нощ Тя беше от тъмнорозова коприна. Беше я обличала в магазина и знаеше, че прилепва по всяка нейна извивка, без да разкрива нищо, но загатваше много неща. Зачуди се как е могла да бъде толкова безумна, че да избере точно тази дреха. Сигурно е имало нещо с висока яка, което е трябвало да купи. Тя се усмихна кисело при мисълта, какво би казал Рейф, ако види жена си с висока яка за първата брачна нощ. В тяхното споразумение не се посочваше, че тя трябва да бъде изкусителка, но поради някаква незнайна причина тя искаше да се покаже в най-добрата си светлина тази вечер. Беше сватбената й нощ, независимо от стеклите се обстоятелства.
Бранди честно си признаваше, че не знае какво да очаква.
Майка й често й разказваше колко много е била влюбена в баща й. Сватбената нощ прекарали в малкия си дом, но след това любовта им го превърнала в дворец. Бранди мечтаеше за такава любов.
Погледът й се спря на дрехата, която държеше, и тя потрепери. Изведнъж й се стори, че ще бъде унизително да я облече, но тя знаеше, че в минутата, в която той я докосне, тя ще го пожелае. Леко почукване на вратата привлече вниманието й.
— Да?
— Бранди, вечерята ни е тук.
— Нека да я внесат — каза му тя, поставяйки нощницата обратно в съблекалнята.
Вратата се отвори и сервитьорите внесоха вечерята им. Сребърни подноси бяха наредени на масата, заедно с бутилка шампанско в кофичка с лед.
Всяко ястие доставяше истинска наслада. Бранди въздъхна, когато опитаха десерта — малка сватбена торта.
— Благодаря ти — каза тя, срещайки погледа на Рейф.
— Няма защо. — Гласът му беше дълбок и той я гледаше с топъл поглед, който ясно говореше, че знае какво предстои, след като свършат да се хранят. — Вечерята беше чудесна. Радвам се, че ти хареса.
— Всяка хапка. — Тя знаеше, че прозвуча неуместно, но не можеше да измисли нищо друго, с което да забави неизбежното.
Рейф я беше наблюдавал, докато се храниха. Нервността й беше съвсем очевидна и това го дразнеше. Искаше нощта да е специална за нея. Сега тя беше негова съпруга и той искаше тя да има всичко, което не е имала преди. Нейното неспокойствие определено го караше да се чувства неудобно.
— Би ли ме извинила, но ми се струва, че е по-добре да отида долу в бара да пийна нещо.
Бранди бе впечатлена от проявата на тактичност. Тя почти се усмихна, а той стана и отиде при нея. Без да каже нито дума, целуна я горещо и страстно.
— Скоро ще се върна — рече той.
След като каза това, веднага излезе, а тя остана рама, все още в сватбената си рокля.
В бара Рейф си поръча уиски и го изпи много бавно. Искаше да й даде време да се отпусне. Искаше нощта да с такава, че и двамата да я запомнят. Когато не можеше да се бави повече, той напусна бара и се упъти към апартамента им.
Когато влезе, видя, че вратата на спалнята е отворвна. Бранди седеше на масата все ще в сватбената си рокля и редеше пасианс.
— Играеш на карти? — каза той смаяно.
Тя го погледна с широко отворени очи.
— Аз… винаги играя карти, когато съм притеснена. Помага ми да се отпусна.
Той отиде до нея и погледна картите й.
— Изглежда, че губиш. Най-добре е да се откажеш.
— Знам — каза тя, схващайки скрития смисъл в думите му.
— Виж какво… Имам една идея… — Той събра картите от масата и започна да ги меси. — Искаш ли да поиграем малко?
— Ти искаш да играем на карти? Сега? — Тя го изгледа шокирана.
— Да. Аз обичам да играя карти с теб по всяко време. Ако това ще ти помогне да се отпуснеш, точно сега би било чудесно. Но аз ще избера играта — рече той.
Бранди усети, че увереността й се връща. За миг й хрумна да вдигне залагането толкова, че да спечели обратно това, което беше загубила. Но надеждите й се изпариха, когато разбра какво има предвид той.
— На какво ще играем?
Рейф я погледна и очите му проблеснаха лукаво:
— Покер… Стриптийз покер.
Бранди се взря в него.
— Ти сериозно ли говориш?
Отговорът се съдържаше в усмивката му и тя беше безкрайно зарадвана, че все още е напълно облечена.
— Както кажеш.
— Да теглим ли, за да видим кой първи ще раздава? — попита Бранди.
Той кимна. Тя грижливо размеси картите. Постави ги в средата на масата и се облегна, докато той цепи, за да си избере карта. Вдигна я. Беше деветка. С привично движение, родено от увереността й, тя цепи също и изтегли вале. Усмихна му се триумфално.