— Готов ли сте, господин Морган?
— Абсолютно, госпожа Морган. Раздайте картите.
Очите му блестяха, докато я гледаше как ги размесва и раздава.
Взе първата си ръка и остана разочарован. Хвърли тройка и зачака.
Бранди погледна картите си и не можа да не се усмихне. Чифт десетки. Не беше никак лошо. Задържа едната дама и хвърли долу чифт. Отново раздаде. С разочарование установи, че не е изтеглила нищо, което да може да използва. Въпреки това чифтът й изглеждаше добър, ако той хвърлеше три карти.
— Да видим какво имаш — каза тя, като сложи чифта си пред него, за да го види той.
Рейф изскърца раздразнено със зъби, като видя, че тя го бие. Хвърли картите си.
— Изглежда, че ти печелиш — каза той с усмивка. Преди да слезе в бара, беше облякъл сакото си и сега го свали. — Давай отново. Готов съм.
Бранди раздаде картите. Рейф взе своята ръка и този път се усмихна широко. Можеше да блъфира. За него нямаше никакво значение дали ще бие, или ще загуби. Все пак знаеше, че ще е забавно да спечели, и той се зарадва на ръката, която тя му беше раздала.
— Оставам — каза той с увереност, усмихвайки се широко към нея.
Бранди не изглеждаше никак доволна от изтеглените си карти и неохотно ги положи на масата. Всичко, което имаше, беше чифт двойки. Беше по-добре от нищо, но не особено. Рейф свали ръката си и разкри лесната си печалба. Тя свали едната си обица. Беше много доволна, че все още не беше облякла нощницата.
— Твой ред е да раздаваш. — Бранди му метна картите през масата.
Тя не забеляза, че асото, което той държеше, не беше в картите, когато той започна да ги меси.
Играта продължи и за ужас на Бранди, тя постоянно губеше. Свали първо бижутата, после фустата, обувките и чорапите. Колкото повече се събличаха, толкова повече тя се опитваше да се концентрира, но резултатите бяха все по-лоши и по-лоши. Мина й през ума, че Рейф винаги е бил добър на карти, и онази нощ, когато спечели, не беше случайност. Тя се концентрира единствено в ръката си, искайки да бие този мъж веднъж и завинаги.
— Три осмици — обяви тя гордо, поставяйки картите си на масата.
— Печелиш — призна той. Хвърли ръката си и разкопча ризата си.
Бранди се опита да си даде вид, че й е безразлично това, че той ще бъде полугол, но тя никога дскгега не беше била в спалня с полугол мъж. Е, разбира се, че беше виждала полуголи мъже да работят на брега, но сега всичко беше много… по-интимно и тя усети, че дъхът й спира.
Рейф много добре усещаше погледа на Бранди върху себе си, докато събличаше ризата си, и това страшно много му хареса. При нормални обстоятелства не би си и помислил да мами, но тази вечер беше дошъл моментът за това. Беше скрил няколкото карти, докато нейното внимание беше отвлечено, и беше готов да атакува. Всеки друг път той би бил отвратен от такава измама, но това сега беше повече от война. Това беше неговата сватбена нощ.
Взе си карти от дъното на колодата и зачака.
— Взимам три — обяви Бранди, отчаяна от ръката, която той й беше дал.
Тя взе картите и се загледа в нещастното съчетание от числа и бои. Нищо. Абсолютно нищо. Преглътна нервно и зачака да види какво ще направи той. На нея не й беше останало нищо друго за събличане, освен роклята.
Беше достатъчно лошо да седи и да гледа загорелите леко окосмени гърди на Рейф. Имаше нещо толкова интимно… толкова първично да го гледа така разсъблечен. Раменете му бяха широки и мощни, а мускулите на ръцете му бяха силни. Тя се зачуди какво би било да го докосне, но се сепна. Какво ставаше със самата нея?
— Оставам — каза с лекота Рейф. — А ти?
Бранди бавно положи картите си. Не я биваше да се оправя с поражения. Разбира се, винаги съществуваше минималният шанс Рейф да има по-лоша ръка от нейната.
Рейф нищо не каза, само се усмихна широко и разпери ръката си — пълно бинго.
Бранди се изчерви и прехапа устни, за да сподави стона си.
— Ще ти трябва ли помощ, любов моя? — попита Рейф.
— Ще се оправя и сама — каза тя отсечено, стана и се отправи към съблекалнята.
— Къде отиваш?
— Смятах да се съблека там.
— Не е необходимо. Можеш да го направиш и тук. Аз ще почакам. Просто ще си седя и ще се наслаждавам на гледката.
Скърцайки със зъби, тя започна да разкопчава копчетата на гърба на роклята, като я освободи достатъчно, за да може да се измъкне от нея. Остави я да падне и тя се свлече на пода в краката й като бял копринен басейн. Само по бельо, тя грациозно излезе от него, взе роклята и я разпростря на един стол. Вдигна очи и видя, че погледът на Рейф е прикован Върху нея. Тя почти усети горещината, която той излъчваше. Бузите й пламнаха, но въпреки това тя не се сви, нито се опита да се скрие от него. Вдигна гордо брадичка и отиде до масата.