Рейф си помисли, че никога през живота си не беше виждал по-великолепна жена. Все още помнеше първата нощ, когато я видя на парахода, и колко хубава изглеждаше тя тогава. Но онази нощ не беше нищо в сравнение със сега.
Не изпускаше от очи всяко нейно движение, докато тя вървеше към него. Тялото й беше идеално, краката й — дълги и добре оформени. Бельото я покриваше точно толкова, колкото да възбуди въображението му — а той имаше много богато въображение.
Като си помисли, че тази жена е негова съпруга и преди да е изтекла нощта, той ще я има, през него премина порив на желание. Взе картите и започна да ги размесва още веднъж. Никога не беше си представял, че ще играе покер в сватбената си нощ, но точно сега установи, че не можеше да направи нищо друго. Никога досега не беше желал толкова силно жена, както искаше Бранди. Беше твърдо решил да спечели играта.
Раздаде бързо картите и зачака. Беше им останало само бельото. Нямаше да се бавят много. Плъзна поглед покрай нея към леглото. То изглеждаше широко и удобно и той си представи как я полага нежно на мекотата му.
Бранди се беше напълно съсредоточила в картите си, но нещата не се развиваха както тя се надяваше. Тя си беше помислила, че покерът ще го отвлече от онова, което трябваше да се случи през тази нощ. Беше си мислила, че той може да се напие, да се умори и да заспи, така че тя щеше да се спаси — поне тази нощ. Но Рейф беше пийнал съвсем малко от шампанското и беше по-решен от всякога да доведе нещата докрай. Тя безмълвно се молеше всяка следваща карта, която взимаше, да е по-добра от предишната, но отново й се падна лоша. Погледна последните си карти и се успокои. Поне сега имаше чифт петици. Не беше много, но беше по-добре от предишната й ръка. Придаде си безизразна физиономия и погледна към Рейф.
— Оставам — обяви тя. Огледа го отново, като се мъчеше да бъде уверена. Вместо това усети, че се заглежда в играта на мускулите му, докато той посягаше към своите карти. Не беше предполагала, че да гледаш мъж, може да е толкова чувствено, но беше очарована от златистия блясък на кожата му под светлината на лампата.
Рейф прегледа ръката си, после погледна към нея и обяви:
— Взимам три.
Плъзна трите карти в центъра на масата и си взе още три. Вдигна ги една по една, преценявайки ги критично, без да издава чувствата си.
Бранди усети как в нея нараства напрежението, докато го наблюдаваше. Знаеше, че вече няма къде да избяга от съдбата си. Той беше неин съпруг, независимо от изхода на играта на карти, и до сутринта тя щеше да бъде госпожа Рейф Морган не само по име.
— Да видя картите ти — каза той, впил поглед в нея през масата. Беше забелязал увереното й изражение, но от вечерите, в които беше играл с нея на парахода, му беше ясно, че тя няма много добра ръка. Не беше променила начина на седенето си, не беше изправила раменете си, когато срещна погледа му.
Чакаше с нетърпение да види картите й. Знаеше какво следва. Отново я огледа, поглъщайки с очи лебедовата й шия и горната част на гърдите й. Кожата й изглеждаше като атлазена и той искаше да се протегне и да я докосне, да помилва копринената плът, да…
Бранди показа ръката си, надявайки се почти на невъзможното — нейният нещастен чифт да спечели. Но веднага разбра, че всичко бе свършило. Погледът му бе потъмнял от желание.
— Изглежда, че си загубила, моя сладка — обяви Рейф, показвайки ръката си. Държеше терца аса.
Тя кимна и дъхът й спря в гърлото. Знаеше, че трябва да стане и да смъкне бельото. Тя беше загубила. Нямаше къде да бяга.
Обаче като премисли, докато Рейф ставаше от масата срещу нея, висок, красив и силен, тя се запита дали наистина иска да избяга.
Да избяга от какво? Тя знаеше колко чудесни са целувките му. Тя знаеше колко опустошително може да е докосването му. И тази нощ… тази нощ… тя беше негова съпруга.
Прободе я остра тъга. Ех, само той да я искаше истински. Ако само имаше значение, че тя беше негова съпруга. Но нямаше. За него тя не беше нищо повече, освен кобила за разплод, с която той се беше сдобил чрез взаимно споразумение. Тя му беше нужна само за да му роди дете. Нищо повече.
Но докато Бранди го гледаше как заобикаля масата и идва към нея, душата й стенеше.
Ех, само….
— Нека да ти помогна с това — каза той с дрезгав глас. Чудеше се как ще продължи да играе и да се концентрира, докато тя седеше пред него на масата гола до кръста. Нямаше да е лесно.
Бранди вдигна поглед и видя желанието в очите му. Стана бавно от стола си и застана пред него — предлагаща се… очакваща.
Рейф протегна ръка към връзката, която придържаше корсета на гърдите й. Развърза дрехата с чувствен жест, галейки вътрешните извивки на гърдите й, докато те са разкриваха пред него. Плъзна изгарящия си поглед по тялото й. Гърдите й сега бяха почти напълно оголени пред него и желанието още по-силно се надигна в дълбините на душата му. Наведе се към нея, устата му потърси нейната и когато устните им се срещнаха, тя се притисна в прегръдките му. Това движение съкруши контрола му и той се вкопчи в нея.