Една самотна сълза се търколи по бузата й. Щеше да бъде по-добре, ако той беше твърд и студен с нея. Тогава щеше да може да се оправи с него. Но сега… сега тя не знаеше вече какво да мисли или какво да прави…
Бранди се беше научила да се оправя с грубостта в живота. Не знаеше как да се оправя с нежността. Изпита ужас, като знаеше колко уязвимо беше положението й. Едно нещо беше да изгуби от него и да бъде накарана насила да се омъжи, а съвсем друго беше да си загуби напълно сърцето и душата по него.
Рейф се размърда и се изправи на лакти над нея. Целуна я отново и за пореден път Бранди не можеше да контролира мислите си. За нея съществуваше само Рейф и неговото докосване, неговата целувка и чувственият свят, който той изграждаше за нея.
Любиха се цялата нощ и заспаха едва когато небето на изток просветля.
Бранди първа се събуди и остана да лежи неподвижна, изучавайки потъналия в сън мъж до себе си. Рейф беше красив, но спящ беше още по-привлекателен. Хладността, която го обгръщаше, беше изчезнала и това го правеше да изглежда почти като младеж. Искаше да посегне и да докосне рамото му, гърдите му, бузата му — но не посмя. Докато той спеше, тя беше в безопасност — от силата, с която той я завладяваше, от собствените си объркани чувства.
Болка назря в сърцето й. Едно нещо беше да мисли за жестокото му условие. Съвсем друго беше да се влюби безнадеждно в него и след това да го напусне.
Трябваше да се стегне. Не можеше да си позволи да има такива чувства към него. Вярно, че той я запозна с красотата на физическата любов, но не беше влюбен в нея. Никога нямаше да се влюби. Никога не би го направил.
Бранди се загледа в тавана и след няколко мига разбра какво трябваше да направи. Трябваше да намери начин да насъбере парите и да му се издължи. Отчаяно се ровеше в мислите си, търсейки бързо решение, но не го намери.
С течение на времето тя така се отчая, че дори се замисли за възможността да се обърне към Клер за помощ и да поиска заем от нея. Но както бързо й хрумна тази идея, така бързо се отказа от нея. През последните две седмици Клер беше доказала, че й е приятелка, но тя беше наета от Рейф точно за това — да й бъде приятелка. Клер работеше за Рейф. Ако Бранди й се довереше, Клер можеше да отиде при Рейф и да му каже, а тя не можеше да допусне това. Сама трябваше да намери парите, за да му се издължи.
Най-сетне Бранди разбра каква роля трябва да играе. Ще се преструва пред Рейф на любеща съпруга, макар че, в действителност, това не беше трудна роля. Щеше да върши това, което той очаква от нея, но когато се появеше удобен случай, щеше да направи всичко възможно, за да сложи край на унизителното положение.
Бранди лежеше тихо в сватбеното си ложе, когато Рейф се размърда и се събуди един час по-късно.
— Чудех се колко дълго ще спиш — подразни го тя, когато той се обърна към нея.
Той се подпря на лакът, за да я погледне отвисоко.
— Откога си будна? — попита Рейф.
Тя изглеждаше още по-красива. Рядко беше прекарвал цялата нощ с любовница и от няколкото пъти, когато това му се беше случвало, знаеше, че жените обикновено губеха привлекателността си под ярката светлина на деня. Но при Бранди не беше така. Тя изглеждаше свежа, красива и доволна.
— От известно време — каза тихо тя. — Но ако беше продължил още да спиш, щях да се чудя какво ще правим с резервациите за парахода.
— Винаги можеш да ме събудиш — промърмори той, като я опипваше с поглед.
От поруменелите й бузи до издутината на гърдите й под чаршафа и меката като коприна кожа на крака, притиснат до неговия, тя цялата беше жена — неговата жена. Протегна се жадно към нея, желаейки да вкуси още от сладостта й, да докаже на себе си, че нощното любене не е било сън.
Бранди нямаше време да реагира, когато той я целуна страстно. Опита се да се въздържи. Опита се да пренебрегне въздействието на докосването му, но щом като ръцете му започнаха да я галят, възбуждайки сетивата й, тя изгуби способност да се контролира и се отказа от всякакви ограничения. Знаеше, че не бива да се поддава, но само за този кратък момент щеше да се възползва от това, което можеше. Отдаде се на страстните му прегръдки, вкопчила се в него, за да удовлетвори нуждата си. През дългите часове на нощта тя беше научила много от него и сега смело го милваше. Жадни един за друг, те достигнаха възторга на екстаза.