Много по-късно станаха от леглото и Бранди почти съжаляваше. Докато беше в прегръдките му, тя можеше да се преструва, че той наистина желае да я люби. Но когато напуснеха леглото и тази стая, тя не беше сигурна какво да очаква. Рейф я остави и отиде да поръча закуска в стаята им, макар че по-скоро беше време за обед.
Докато него го нямаше, Бранди взе една гореща баня. Потопи стройното си тяло във водата, жадна за отмора. Току-що беше започнала да се насапунисва с ароматизирания сапун, когато чу, че вратата се отвори. Погледна и видя, че Рейф вече се е върнал.
Той се спря на прага, за да я погледа. Косата й беше вдигната, с изключение само на няколко кичура, кожата й беше почервеняла от горещата вода, а очите й светеха като на добре любена жена. Той не каза нищо, свали ризата си и се запъти към нея.
— Какво правиш? — попита тя уплашено, срещайки изгарящия му поглед.
— Ще видиш — каза той, наведе се и я целуна по устните. След това потърси сладостта на шията й.
Прилив на възбуда премина през нея и тя изви гръб, предлагайки красивите си гърди, които той покри с горещи целувки. Без да чака повече, тоя я взе на ръце и я понесе към леглото.
— Но, Рейф… Ще се намокриш…
Той се ухили дяволито и похотливо:
— Не забелязах такова нещо.
Падна на леглото с нея в ръце. За секунди се съблече и те се завъртяха във вихъра на желанието. Потърси женствената й топлина и я облада. Сляха се, мъж и жена, които едновременно даваха и взимаха, докато стигнаха върха на страстта си и потънаха в съвършения свят на любовното сливане.
Рейф винаги се беше считал за мъж, който може да се контролира. Не даваше на чувствата си да се намесят в това, което правеше в живота, но с Бранди беше съвсем различен. Един поглед към нея, така прелъстително излегнала се във ваната, събуди дива страст у него, която трябваше да бъде задоволена — тук и веднага.
Рейф не знаеше по какво се различава Бранди от другите жени, но знаеше, че е така. Никога не беше се чувствал така преди и не знаеше как да потисне тази неутолима страст да бъде в леглото с нея, това зашеметяващо желание да се зарови дълбоко в копринените потайности на тялото й. Да се люби с нея беше върховно удоволствие. Въздъхна и я притисна силно, без да мисли за мокрите чаршафи и влажните дрехи, разхвърляни наоколо.
Няколко минути по-късно едно почукване на вратата ги раздели.
— Забравих да ти кажа, че скоро ще донесат храната. Той се засмя и нахлузи мокрите си панталони и сухата риза. Отиде във всекидневната и пое подноса със закуската от сервитьора.
Докато го слушаше как се движи из другата стая, тя бавно стана от леглото. Видя се в огледалото и се загледа в собственото си отражение. Беше поруменяла от изживяното удоволствие.
Бранди никога не беше предполагала, че е възможна такава страст. Дори сега болезнено го желаеше отново, а той се беше отделил от нея само за няколко минути. Знаеше, че това е лудост. Знаеше, че трябва да контролира тези свои чувства, но беше толкова красиво с тях, че тя искаше да изживее още от тази интимност.
Върна се във ваната и бързо се доизкъпа. Водата беше вече хладна. Излезе от ваната и се зави в копринения си халат. Рейф се върна в стаята.
— Гладна ли си?
— Умирам от глад — каза му тя. Беше вперила поглед в него и се чудеше дали отговорът й се отнася за храната или за него.
Рейф протегна ръка и тя я пое.
— Закуската те чака. — Той направи широк жест към масата.
— Благодаря ви, сър. Вие се грижите за всички мои нужди.
— Така ли е? — попита той и я привлече към себе си, наслаждавайки се отново на удоволствието да я държи в прегръдките си.
В отговор тя го целуна и когато се отделиха един от друг, вече не мислеха много за ядене.
— Я по-добре да хапнем — каза най-сетне той и я пусна неохотно. — Ако не се храним, може да останем без сили.
— Мога да разбера защо — каза тя и му се ухили прелъстително.
Усмивката й беше толкова пленителна, че той почти забрави за храната. Само строгият самоконтрол го опази да не я обладае на канапето. Тази мисъл все пак го заинтригува и той я запази за по-късно.
— Никога не сме имали достатъчно възможност да говорим за Клер — каза тя, за да се откъсне временно от чувствените си мисли за Рейф. — Тя ми беше толкова много от помощ. Марк къде се е запознал с нея?
След като беше наблюдавала снощи Клер, Мери и Джейсън, Бранди усети, че има нещо, което не знае за тях. Не беше сигурна какво е то, но искаше да разбере дали е права или не.
— От това, което знам, Клер е била една от приятелките на Жанет.
— Марк познавал ли я е?
— До колкото ми е известно — да. Той не я беше виждал от години, но когато родителите на Жанет предложиха да наеме Клер, той веднага се съгласи.