— Значи те са се познавали, преди Марк да се ожени за Жанет… — каза тя замислено.
— Клер беше на сватбата им. Защо питаш?
— О, просто така. Помислих си, че си подхождат. Тя се разбира с Мери много хубаво.
— И с Джейсън. Какво я накара да промени така външния си вид?
— Аз й казах, че ако ще се грижи за мен, трябва да се замисли и за себе си. Дори я научих да играе покер.
— Ти си я научила да играе покер? — Рейф се задави от смях. — Но Клер е учителка!
— Това няма значение. Надявам се да не губи.
— Нима да загубиш от мен беше толкова ужасно?
Бранди го погледна и се замисли за живота, който бе принудена да води до срещата си с Рейф. Той видя замъгления й поглед и моментално съжали за това, което беше казал. Да можеше да си вземе обратно думите, веднага би го направил. В този момент те се чувстваха удобно заедно и се радваха на близостта си.
— Загубих нещо повече от пари. Изглежда, че загубих душата си. — Тя стана и се извини. — По-добре да се обличаме, ако искаме да сме навреме на парахода.
Той я проследи с поглед, докато тя излезе от стаята. Усети странен хлад в душата и в тялото си, когато нея вече я нямаше. Той стана от масата и я последва в спалнята, за да си опакова вещите. Като направи това, хвърли един последен поглед на канапето, което беше дало храна на еротичната му фантазия. Но трябваше да овладее чувствата си, ако искаше да стигнат навреме на брега.
Двадесета глава
Клер стоеше на палубата на „Мисисипи Бел“, заедно с Марк, очаквайки да се появят Рейф и Бранди. Луиза беше отвела децата да играят и те бяха останали сами. Бяха се качили рано на парахода и сега с нетърпение очакваха младоженците.
— Бих желал вече да са тук. Искам да видя как изглежда Рейф след първата брачна нощ — каза Марк с хитра усмивка.
— Сигурна съм, че е добре — каза му Клер. — Те са много красива двойка, нали?
— Разбира се. Никога не съм мислил, че Рейф ще се ожени, но той в действителност го направи.
Тя го погледна с любопитство.
— Защо не е искал да се жени?
— Майка му не беше точно една от най-любещите жени в света, затова и чувствата на Рейф към жените не бяха от най-добрите. Той не смяташе да се жени… но срещна Бранди.
— Изглежда, че Бранди е причината за промяната в него.
— Така трябва да е. Иначе защо щеше да се ожени толкова бързо за нея?
— Знам за още едно бързо ухажване — усмихна му се Клер, като си спомни колко бързо той и Жанет се бяха влюбили. — На теб и Жанет не ви отне много време, за да се опознаете.
— Само трябваше да я погледна… — Погледът му се зарея в далечината. — Но такава любов спохожда човек само веднъж в живота. — В гласа му прозвуча съжаление. — Все още ми липсва, макар и след всичкото това време.
— И на мен ми липсва. Не бях разбрала колко много, докато не видях Мери, и тогава всичко отново нахлу в мен… колко много Жанет обичаше живота. Ти беше щастлив, че я имаше.
— Бях.
Размениха си изпълнени с болка погледи, като си спомниха за Жанет и щастието, което им беше донесла в живота.
— Радвам се, че вие двамата бяхте толкова щастливи заедно. А вашите деца са истински подарък от Бога.
— Не знаех какво щях да правя без тях. Всичко стана толкова бързо. В един момент беше добре, а в следващия треската я сломи. Добре, че са Мери и Джейсън… Живея само заради тях.
Клер не можа да се сдържи. Протегна ръка и приятелски го докосна по рамото.
— Ти много добре си се справил сам.
Той кимна, но не каза нищо. Видя един файтон да спира на брега и от него излезе Рейф.
— Виж, ето ги!
Клер се приближи до перилата, за да види Бранди веднага щом слезе.
— И двамата се усмихват. Изглежда, че светът е прекрасен.
— Добре е, когато нещата се развиват добре. Хайде да ги посрещнем.
Бранди се появи с усмивка на щастлива младоженка, но сърцето й беше като сковано в лед. След последния разговор с Рейф тя мълчаливо се обвиняваше, задето беше забравила най-важното от тяхното споразумение: този мъж не я обичаше и никога нямаше да я обикне. Глупаво беше от нейна страна да забравя това дори за миг. Тялото й можеше да я предаде, когато той я докосваше, но не й сърцето й.
Тя се успокои, като видя Марк и Клер да ги чакат на горната палуба. Напрежението между нея и Рейф във файтона беше поносимо и тя се зарадва да види приятелката си. Добре беше да е с някого, с когото ще може да се поотпусне за известно време. Още повече я зарадва, че тя и Марк изглеждаха много доволни един от друг. Тя се надяваше, че тези няколко месеца, които те щяха да прекарат в близост един до друг, ще родят нещо, особено след това, което Рейф й беше казал снощи.