Бранди инстинктивно беше разбрала, че Марк трябва да е бил мъжът, когото Клер е обичала през всичките тези години. Защо иначе предпазливата учителка ще се остави да върви по вятъра така бързо и с такова желание, ако не заради любов? Разказите им определено съвпадаха, особено след всичко, което беше чула за Жанет — колко красива и чудесна е била тя. Нищо чудно, че Клер не е могла да спечели любовта на Марк. Но това е било по-рано, а сега е различно. Бранди се зарадва също, като видя, че Клер е облечена в една от новите си рокли. Изглеждаше изтънчена и хубава и Бранди възнамеряваше да се държи настрана, когато попаднеше на двамата.
— Здравейте, младоженци! — приветства ги Клер, когато те стигнаха палубата, където ги чакаха. Тя прегърна Бранди и я целуна. — Толкова се радвам да те видя! Как си?
— Чудесно — отговори Бранди. — Успяхме да дойдем навреме на парахода.
— Моите поздравления — каза Марк на Рейф. — Аз може би щях да се увлека с такава хубава съпруга…
Бранди се изчерви, а Рейф само се засмя.
— Трябваше да дойдем навреме, ако искахме да пътуваме заедно — каза им Рейф. — Вие ни помогнахте, трябва да ви върнем услугата.
— Точно така — подразни ги Бранди. — Сега ти си неангажираната жена, а Марк е неангажираният мъж. И двамата ще ви държим под око.
Марк се усмихваше добродушно.
— Вече е твърде късно. Снощи Клер беше изцяло на мое разположение.
Клер се изчерви, а Бранди и Рейф ги огледаха с подновен интерес.
Виждайки израженията им, Марк бързо се поправи:
— Мери и Джейсън бяха с нас.
— Тогава репутацията ти е непокътната — каза Рейф на Клер. — Мери вероятно е идеалната компаньонка.
— Наистина е така — съгласи се Клер. — Не ни остави сами нито минута. Тя е много остроумна и находчива. Забавно беше да си прекараме времето с нея и Джейсън… и Марк — добави тя, когато той я погледна.
Продължиха да говорят за общи неща. Бранди почти си отдъхна, когато Марк и Рейф решиха да се отбият в мъжкия бар, за да пийнат нещо. Тя искаше да е без него, за да подреди мислите си. Трябваше да постави изтърваните си емоции под контрол и това, че щеше да бъде с Клер, я успокояваше, макар че не можеше да говори с нея за всичко, което я тревожеше.
— Какво стана снощи — каза Бранди, когато двете седнаха на палубата. — Марк те покани на вечеря, нали?
— Да — каза Клер и започна да разказва с блеснали очи.
— Радвам се за теб. Имаш толкова щастлив вид днес.
— Предполагам, че е така. Марк е добър човек.
— Клер… разбира се, може да ми кажеш, че не е моя работа, но искам да те питам нещо.
— Какво? — Тя не можеше да си представи за какво ще се колебае Бранди да я пита.
— Марк ли е мъжът, в когото си била влюбена, когато си завършила училище? Наблюдавах те как се държиш с децата, освен това чух някои неща, които ме навеждат на тази мисъл. Снощи попитах Рейф за вас двамата и той каза, че вие се познавате от дълго време. Това ли е мъжът, който си обичала през всичките тези години? Той ли никога не е знаел, че притежава сърцето ти?
— Да. — Думата едва чуто се откъсна от устата на Клер. Тя изглеждаше нещастна, но когато видя възхитения поглед на Бранди, се обърка. — Защо си толкова доволна?
— Това е чудесно!
— Кое е чудесно?
— Че Марк е мъжът, когото обичаш.
— Радвам се, че мислиш така.
— Минало е много време. Нещата са различни сега.
— Не, не са. Аз съм същата Клер, която той познаваше тогава.
— О, не, не си! Виж какво си постигнала! Ти си една фантастична жена, отлична учителка, фина и интелигентна, и не отричам факта, че си безупречна наставничка. А да не говорим, че сега може да играеш и добър покер.
Клер се усмихваше.
— Но какво значение има това?
— Ами ето какво. Искаш ли да изживееш живота си с Марк Лефевър или не? Ти трябва да вземеш това решение. Едва тогава ще знаем какво трябва да правим.
— Разбира се, че искам, но не знам какво мисли той? Сигурно дори не се е замислял над това — каза Клер малко тъжно.
— Но ще се замисли — каза Бранди уверено. — Ти не си ли спомняш за жената в специалната рокля, която те гледаше от огледалото в магазина? Това е жената, която ще спечели сърцето на Марк.
— Наистина ли мислиш, че можем да го постигнем?
— Не ние — ти. Да, уверена съм, че можеш.
В очите на Клер блесна поглед, който Бранди никога не беше виждала преди това — поглед на надежда… любов… вълнение…
— Права си. Дава ми се втори шанс да спечеля Марк. Ще трябва да се опитам.
— Ще се получи, но трябва да сме подготвени. Сега не си ли доволна, че купи тези нови рокли?
Клер й се ухили заговорнически.