— Ами да. Добре, моя придружителко и учителко, с какво да започнем?
Те приближиха главите си и започнаха да планират действията си.
Късно същата вечер Бранди и Рейф се прибраха в каютата си. Вечеряха в трапезарията на парахода и поговориха с Марк и Клер. За всички изглеждаше, че са влюбени и напълно щастливи. Само те знаеха каква е истината.
Бранди не беше съвсем сигурна какво да очаква, когато Рейф затвори и заключи вратата зад себе си и започна да се съблича. Едно бе да любезничи с хората наоколо. Друго беше да се оправя с него, когато бяха сами. Но въпреки че й се искаше да излезе и да не се върне повече, знаеше, че не може да го направи. Нейното беше залог на честта. Беше се съгласила с условията за плащане и трябваше да ги изпълнява.
Стаята беше малка и изглеждаше почти претъпкана в сравнение с луксозния апартамент в хотела. Бранди се притесни, че ще трябва да се съблича пред Рейф. Каквото и да се случеше тази нощ, то щеше да определи отношенията им по-нататък и това я плашеше.
Наблюдаваше тайно Рейф, но той изглежда нямаше проблем с интимността на обстановката. Вече се беше съблякъл и пъхнал в леглото, докато тя още стоеше с гръб към него. Неговите бързи действия премахнаха всякаква възможност да се скрие от погледа му. Ето го сега, лежеше, завит само до кръста, с ръце под главата си, и я наблюдаваше.
— Ще си лягаш ли? — попита той с потъмнели от страст очи.
— Да… само една минутка… — измърмори тя, търсейки начин да се измъкне, но такъв нямаше. Погледът й беше привлечен от широкия му гръден кош.
— Не се притеснявай. Аз се наслаждавам на гледката и съм сигурен, че ще стане много по-интересно, преди да е свършила вечерта.
Бранди се обърна и започна да се съблича. Помисли си, че ако се забави, той може да заспи и тогава нямаше да има за какво да се притеснява.
Тя не знаеше, че Рейф намираше бавните й движения за още по-еротични. При всяко сваляне на част от облеклото, неговото желание нарастваше. Той едва се сдържа да не скочи от леглото и да я обладае бързо, горещо, възбуждащо.
Рейф съжаляваше, че нещата между тях се бяха променили от сутринта насам. Тя се беше отдръпнала от него, а той искаше между тях да има онази интимност, която имаше през нощта и ранните часове на утрото.
Бранди знаеше, че той наблюдава всяко нейно движение и че въпреки молитвите й да заспи, това не ставаше. Не можеше повече да се бави със свалянето на роклята и започна да я разкопчава.
Рейф наблюдаваше как тя освобождава копчетата от илиците им и докато правеше това, през тесния отвор се показа корсетът й. Той си спомняше съвсем ясно как го бе свалил предната вечер по време на играта на покер.
— Ако желаеш, може пак да поиграем на покер — каза той с похотлива усмивка. Погледът му я изгаряше и чертаеше по тялото й пътищата на ръцете и устните му, които скоро щяха да се спуснат по нея.
Бранди разбра, че няма да може да избяга тази нощ. Каза си, че ще бъде добре. Каза си, че ще се държи хладно с него; по този начин няма да има опасност да забрави себе си и единствената причина, поради която беше тук.
— Не е необходимо. Аз вече не съм девствена — каза спокойто тя.
Начинът, по който бяха казани тези думи, го подразни, но той го пренебрегна и протегна ръка към нея.
— Тогава ела тук. Аз ще ти помогна да се доразсъблечеш.
Очите им се срещнаха в тясното простраство на каютата и Бранди бавно пристъпи към леглото. Докосна я хладината на чаршафите и тя потрепери, когато той хвана ръката й.
— На теб ти е студено? — попита той изненадано.
— Малко.
— Ела да те стопля…
Нямаше нужда от повече слова, когато устата му се впи в нейната. Това раздуха искрите на страстта от предишната нощ. В следващия миг бе погълната от горещината на желанието му.
Бранди искаше да се бори с нуждата, която я поглъщаше, но нямаше силите за това. Отдаде се на слабостта си и се загуби в рая на прегръдките на Рейф. Неговата сила, страст, милувките му премахнаха всякакво желание да се съпротивлява. Докато тялото му се движеше върху нейното в най-интимна любовна страст, тя му отвръщаше с желание и почти извика от радост, когато достигнаха върха на удоволствието. Телата им се бяха вплели, сърцата им биеха като едно. Бранди отговаряше на милувките му с милувки, на целувките му с целувки, забравяйки всичко, което си беше казала: че ще бъде хладна с него, че ще запази сърцето си студено и необвързано.
Достигнали върха на екстаза, те сякаш застинаха. Удоволствието от любенето им ги направи бездиханни и ги остави изтощени в прегръдките им. Телата им бяха като едно. Никой не проговори.
Когато Рейф най-сетне я остави, Бранди се обърна на другата страна и се престори, че спи. Той не видя сълзата, която се търкулна от окото й.