Рейф лежеше загледан в стройния й гръб. Той гореше от желание да има жената, която така страстно се беше отворила към него миналата нощ. Гореше от желание отново да я прегърне и тя отново да го пожелае. Тя беше легнала тази нощ с него, без да каже нито дума, но въпреки това не беше същата. За малко да посегне към нея. Знаеше, че тя няма да му откаже, но се въздържа. Ще изчака. Ще й даде време. Някой ден тя щеше да го пожелае истински.
Рейф лежеше по гръб и гледаше с невиждащ поглед тавана. Участта му щеше да го забавлява, ако не го тревожеше. От всички жени на света, които искаха да споделят леглото му — а те не бяха малко — се беше оженил за тази, която не гореше от желание да му бъде нито съпруга, нито любовница. Чудеше се дали е взел правилното решение за Бранди, като я накара насила да приеме вочлята му. Знаеше, че само времето ще покаже.
Бранди лежеше до Рейф с гръб към него. Очакваше съня, искаше да заспи, искаше да забрави поне за малко как тялото й я предаде в момента, в който той я докосна и възбуди с целувката си.
— Трябва да обявя нещо — информира ги Марк следващия ден на вечеря.
— Нима? — Рейф го изгледа косо, чудейки се какво ще каже.
— Да. Ще дам прием за теб и красивата ти съпруга, когато се приберем в Начез. Какво ще кажете? — попита той, като премести погледа си от Бранди върху Рейф. — Важно е Бранди да се срещне с всички и да бъде въведена по подходящ начин в обществото. Мислех, че тя ще се чувства много по-удобно, ако това стане в приятелската обстановка на моята къща. Може да се окажа малко неумел като домакин, тъй като не съм приемал гости от миналата година, но някак ще се оправя, стига вие да го желаете.
— Марк, това е великолепна идея. Благодаря ти — каза му Рейф.
— Да, благодаря, Марк. Много мило от твоя страна, но аз имам друга идея. Защо не позволиш на Клер да ти помогне? Ако я бива в уреждането на приеми толкова, колкото в моето обучение, то приемът, който ще организирате, ще има поразяващ успех — предложи му Бранди, виждайки добра възможност за двама им да бъдат заедно.
Марк погледна към Клер. Цялата вечер му беше трудно да откъсне поглед от нея.
— С удоволствие бих се възползвал от помощта ти, ако, разбира се, имаш време.
— Разбира се. Благодаря за поканата — отвърна тя и усети как сърцето й забива учестено при мисълта, че ще бъде толкова близо до него.
— С колко време разполагаме за подготовката? — обърна се Марк към Рейф.
— Бранди ще има нужда поне от една седмица, за да се установи в Белерайв. Ще си бъдем у дома след два дни. Какво ще кажеш за по-следващата събота?
— Съгласен. Двамата с Клер ще се погрижим за всичко. Вие с Бранди ще трябва само да дойдете.
— Имам чувството, че този прием ще ми хареса — каза през смях Рейф.
Двамата започнаха да обсъждат списъка на гостите. Бранди и Клер ги слушаха безмълвно и от време на време се споглеждаха объркано, когато мъжете заговореха за хора, които те не познаваха, но за които бързо научаваха много от смешните истории на Рейф и Марк.
— Ами Мирабел? — попита нарочно Марк. Той знаеше, че нямаше как да не я включат между гостите, пък и тя беше проблем, който все някога трябваше да бъде решен.
— О, красивата Мирабел… — Рейф замълча, тъй като знаеше, че сблъсъкът щеше да бъде неизбежен.
— Коя е Мирабел? — попита Бранди, когато забеляза промяната в изражението на Рейф.
— Една стара приятелка — отговори той, след което се обърна към Марк. — Ще трябва да бъде поканена. Отсъствието й ще причини повече неприятности отколкото присъствието й.
— И аз мисля така, но все пак трябва да бъдеш подготвен.
— О, ще бъда, и още как.
Клер и Бранди се спогледаха с любопитство.
— И за какво точно трябва да бъдеш подготвен? — попита Клер.
Рейф осъзна, че беше най-добре да им каже истината, за да могат и те да бъдат подготвени.
— С Мирабел се познаваме от доста време.
Това беше достатъчно Бранди да разбере за какво ставаше дума. В нощта, когато двамата бяха уточнили условията на брака си, той й беше разказал как жените винаги го бяха преследвали с желанието да се омъжат за него. Тя беше видяла с очите си при момичето на Димърз.
— Значи и тя е като Лоти?
— Може и така да се каже — отвърна уклончиво той, тъй като не искаше да говори повече за Мирабел.
Марк се изкушаваше да каже на Рейф да накара Бранди да си вземе револвера, за да прогонва жените, но реши, че точно в този момент остроумието му нямаше да получи признание.
— Ще я поканя. В най-лошия случай, тя ще направи някоя сцена, което ще се отрази зле върху нея, а не върху теб.