— Рано или късно тя ще разбере — съгласи се Рейф. — По-добре да разбере от нас.
Те продължиха да обсъждат плановете и гостите до късно, след което се оттеглиха да поспят. Марк предложи на Клер да я придружи до каютата й и двамата излязоха заедно на палубата.
Нощта беше задушна и тъмна. Тежки облаци бяха надвиснали ниско над земята, а в далечината се чуваше грохотът на гръмотевици.
— Казват, че бурите са най-силни по реките — отбеляза Клер, докато вървеше към перилата, където застана с лице срещу вятъра. Тя обичаше гръмотевичните бури, силния порив на вятъра, аромата на приближаващия дъжд. Необузданата сила на природата я вълнуваше както нищо друго.
Назъбена мълния проряза небето и за миг освети реката и брега с ярка светлина; последва я гръм, който се разнесе надалеч в нощта. Клер дори не помръдна. Тя само затвори очи, за да се наслади на гледката.
— Не се ли страхуваш? — попита Марк, докато заставаше до нея. Той се облегна на лакът върху перилата и се вгледа в нея.
Безстрашието на Клер изненада Марк. Той беше удивен от всичко, което научаваше за нея — за истинската Клер. Двамата се познаваха от години, но той я бе смятал за мълчалива жена, която винаги остава на заден план и не привлича вниманието върху себе си. Колкото повече я опознаваше, толкова повече откриваше истинската й същност — интелигентна, остроумна и дяволски красива, откакто беше захвърлила дрехите на учителка и беше започнала да се облича по-стилно. Роклята, в която беше облечена тази вечер, беше елегантна и Марк не можеше да откъсне очи от Клер, откакто я бе видял да влиза в трапезарията.
— Не. Няма от какво да се страхувам — каза тихо тя, без да отваря очи. — Ти си тук с мен.
Марк преживя миг на откровение, когато усети дълбоко в себе си топлината, която бе смятал за отдавна погребана. Той не вярваше, че отново ще изпита силни чувства към някоя жена, но нещо в Клер бе успяло да проникне до дълбините на душата му. Тя беше възпитана, забавна, държеше се добре с децата и той я харесваше. Погледът му се спря върху меката извивка на устните й и без да мисли, той се приближи към нея. Внимателно и нежно Марк повдигна едната си ръка, обхвана бузата й и наведе глава, за да я целуне.
Клер не помръдна. Тя не можеше да повярва, че мечтата й, отчаяното й желание, започваше да се сбъдва. Тя си спомни, че когато жената в магазина за дамско облекло й беше продала роклята, й беше казала, че се надява най-силното желание на Клер да се сбъдне, докато е облечена в нея. И точно така бе станало. Марк я целуваше.
Тази мисъл премина през съзнанието й като мълния, след което тя вече не можеше да мисли за нищо и се отдаде на сладостта на мига, докато над главите им святкаха мълнии, трещяха гръмотевици, а вятърът се усилваше. Тя усети как вдига ръце и ги обвива около врата на Марк. Беше изминала цяла вечност, откакто за последен път си бе позволила да мисли за този момент, но сега… той наистина беше с нея и тя изпитваше истинско щастие.
Докато ръцете на Клер се увиваха около врата му, Марк изстена гърлено и я притисна към себе си. Той разтвори устните й и вкара езика си в устата й. Двамата потънаха в чудото на мига, без да забелязват нищо друго, освен самите себе си. И тогава се случи нещо.
По-късно Клер щеше да реши, че боговете са се съюзили срещу нея, но трясъкът на гръмотевица, последван от студен, проливен дъжд, ги раздели и ги остави да стоят задъхани в тъмната нощ. Те се гледаха втренчено и нито един от тях не можеше да осъзнае цялостно то значение на онова, което се бе случило. Внезапно те се разсмяха като две деца, които току-що са направили някаква пакост, след което Марк плъзна ръка около кръста й и двамата се затичаха към каютата й.
— Лека нощ, Клер — каза той с дрезгав глас, докато тя влизаше в каютата.
— Лека нощ, Марк. Сладки сънища — каза тя, усмихна му се за последен път и затвори и заключи вратата зад себе си.
Сладки сънища… Струваше му се, че беше изминала цяла вечност, откакто бе сънувал нещо, камо ли пък хубаво, но може би беше настъпил моментът това да се промени.
Може би моментът наистина беше настъпил.
Двадесет и първа глава
Късно следващата вечер Бранди лежеше в леглото и чакаше завръщането на Рейф. След вечеря той беше отишъл с Марк в бара, а тя се беше прибрала в каютата им, за да си събере багажа и да се приготви за пристигането им в Начез на следващата сутрин. Тя беше изморена и сънят щеше да й се отрази добре, но трябваше да поговори с Рейф за начина, по който щеше да се срещне с майка си и да й разкаже за внезапното си решение да се омъжи. Бранди беше събрала багажа си преди няколко часа и оттогава го чакаше да се върне, но вече наближаваше полунощ, а него го нямаше.