Бранди се озова в толкова необходимата й майчина прегръдка.
— Върнах се, мамо — въздъхна просълзена тя.
Либи долови вълнението в гласа й и след малко се отдръпна и погледна внимателно дъщеря си. Тя можеше да различи чертите на Бранди, но не беше в състояние да види ясно изражението.
— Какво има, скъпа? Да не би нещо да те тревожи?
— О, не, мамо. Нищо не ме тревожи. Просто се радвам да те видя. Липсваше ми.
— Не толкова, колкото ми липсваше ти. Как са Бен и останалите ти приятели? — попита тя, докато въвеждаше Бранди в кухнята и я настаняваше на един стол до масата.
— Госпожице Бранди, толкова е хубаво, че се върнахте здрава и читава у дома — каза Алтея. — Аз си тръгвам, за да можете двете да си поговорите на спокойствие.
— Благодаря, Алтея. Ще се видим по-късно.
— Да, госпожо.
Жената излезе и Бранди остана насаме с майка си.
— Разкажи ми за това пътуване. Нямаше те толкова дълго. Не ми е приятно, когато сме разделени за толкова време, но знам, че така трябва.
— Не, вече не трябва — обяви Бранди. Тя се беше опитвала отчаяно да измисли някакъв начин да премине по внимателно към темата за прибързания си брак, но реши, че най-добре беше да си каже всичко направо.
Либи се намръщи.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че никога вече няма да се налага да те оставям сама.
Либи я изгледа с недоверие и надежда.
— Не те разбирам…
— Мамо — каза Бранди, коленичи пред майка си и взе ръцете й в своите. — По време на това пътуване срещнах един мъж… Той се казва Рейф Морган и ти скоро ще се запознаеш с него.
— И какъв е този Рейф Морган?
— Мамо… Докато бях в Сеинт Луис, аз се омъжих за Рейф.
Последва тишина и майка й се втренчи в нея с удивление.
— Сигурна ли си, че си взела правилното решение? — попита с тревога Либи. Тя знаеше, че дъщеря й не беше глупава, но понякога хората действаха импулсивно и след това съжаляваха за действията си.
— О, да, мамо. Взех правилното решение. — Този път Бранди казваше истината.
— Добре… добре…
Бранди забеляза сълзите, които се стичаха по бузите на майка й.
— Мамо? — Внезапно Бранди почувства уплаха, тъй като не знаеше как трябваше да разбира реакцията на майка си. Тя нямаше представа дали сълзите на Либи бяха признак на радост или мъка.
— Всичко е наред, миличка. Всичко е наред… — Либи прегърна дъщеря си. — Това е най-добрата новина, която съм чувала през живота си. Отдавна се моля с теб да се случи някакво чудо. Най-после молитвите ми се изпълниха.
Бранди се отпусна на гърдите на майка си и си позволи отново да се почувства малка и защитена от нейната обич.
— О, мамо… Горя от нетърпение да те започзная с него. Той е много красив и е собственик на плантация. Ще живеем там… в Белерайв.
Либи се усмихна лъчезарно на дъщеря си, погали я по бузата и Бранди я погледна с обич.
— Ти си красива жена, Бранди. Толкова се радвам, че най-сетне си намери подходящ мъж.
— И аз се радвам, мамо.
— Кога ще го видя? Надявам се да е скоро. Той сигурно е прекрасен, щом с успял да спечели сърцето ти толкова бързо.
— Той е много специален мъж, мамо. Надявам се да го харесаш.
— Щом ти го обичаш, аз също ще го харесам — заяви твърдо Либи. — В крайна сметка, той е имал здравия разум да се ожени за дъщеря ми. Как е възможно да не го харесам?
Двете се прегърнаха отново.
— Той ще дойде тук след малко. Помолих го да ни остави насаме, за да мога да ти кажа за нас.
— Тогава ми разкажи всичко!
— Но трябва и да си съберем багажа. Тръгваме за Белерайв веднага щом той дойде тук.
— Днес ли?
— Днес. Утре сутрин ще се събудиш в плантацията Белерайв.
— Направо не мога да повярвам! Ще ти предложа нещо — извади куфара ми и ще ми разкажеш цялата история, докато събираме багажа. Сигурно е прекрасна.
— О, да, така е.
Бранди започна разказа си, като същевременно събираше вещите на майка си и подготвяше и двете за един нов живот.
Половин час покъсно Рейф и Клер пристигнаха в малката къща. Като се имаха предвид чувствата му, Рейф не изгаряше от нетърпение за тази среща. Той слезе от файтона и помогна на Клер също да слезе.
Рейф огледа критично квартала, забеляза колко порутени бяха сградите и осъзна смисъла на думите на Бен за живота на Бранди. Къщата не беше хубава, но по всичко личеше, че обитателите й я поддържаха чиста и в добро състояние.
— С нетърпение очаквам да се запозная с майката на Бранди — каза Клер. — А ти? Тя сигурно е много интересна жена, щом е отгледала Бранди.