— Така е — отвърна уклончиво Рейф, докато двамата вървяха към къщата. Той почука на вратата и тя се отвори почти мигновено.
— Радвам се, че сте тук — каза с усмивка Бранди и ги покани да влязат. — Майка ми ви очаква.
Клер влезе първа, последвана от Рейф. Той не бе знаел какво трябва да очаква. Разказът на Бранди за влошаващото се здраве на майка й почти го беше накарал да мисли, че ще срещне прикована на легло жена, но жизнеността, която излъчваше крехката женица с посивяла коса, застанала в другия край на стаята, го изненада.
— Мамо, искам да те запозная с моята приятелка, Клер — същата, за която съм ти разказвала толкова много — и с Рейф. — Бранди поведе Рейф и Клер към майка си.
— Клер, Бранди ми е разказвала много за теб и за това как играеш покер. Мисля, че ще ти трябват още няколко урока, ако искаш да се справиш с моето момиче — каза Либи със закачлива усмивка.
Клер обикна Либи О’Нийл мигновено и целуна старата жена по бузата.
— Бих дала всичко, за да стана добра колкото Бранди. Може би някой ден ще успея да я победя.
Те се разсмяха и Либи насочи вниманието си към Рейф.
— Е, Рейф Морган, значи ти си се влюбил в дъщеря ми, а? — попита тя и наклони глава, за да се вгледа нагоре към лицето му.
— Да, госпожо, така е — отвърна той и по някаква неизвестна причина, макар да знаеше, че правеше онова, което Бранди бе пожелала, се почувства неудобно, че мамеше майка й.
— Ела по-близо, за да те огледам хубаво — каза Либи.
Рейф се приближи и Либи го огледа внимателно.
— Доколкото виждам, ти наистина си толкова красив, колкото те описа Бранди.
Откровеността й накара Рейф да се изчерви леко.
— Благодаря.
— Няма нужда да ми благодариш, младежо. Когато ме опознаеш по-добре, ще разбереш, че винаги казвам онова, което мисля. Така животът е много по-лесен. Хората винаги знаят позицията ти и никога не ти се налага да си спомняш, че си излъгал и каква точно е била лъжата.
— Ще запомня това. — Той усети странно чувство на вина, но бързо се отърси от него. Истината, която Либи трябваше да знае, беше, че той обичаше дъщеря й и се беше оженил за нея толкова бързо, защото не можеше да живее без нея.
— Ще се грижиш добре за дъщеря ми, нали?
— Да, госпожо.
— Добре. — Тя протегна ръка, улови неговата и усети силата му. Либи потупа ръката му с обич и му даде знак да седне до нея. Когато Рейф се подчини, тя го целуна по бузата и се обърна към дъщеря си.
— Намерила си добър мъж, Бранди. Сега разбирам защо си се омъжила за него толкова бързо.
— Значи го харесваш? — попита Бранди, като се усмихваше и местеше поглед от майка си към Рейф.
— О, да. Мисля, че двамата с Рейф ще станем много добри приятели — заяви уверено Либи.
Рейф не беше съвсем сигурен какво да мисли за тази дребна женица. Тя не приличаше на нито една от жените, които бе срещал през живота си. В нежния й допир, в любезните й думи, имаше нещо, което го караше да желае да се представи в най-добра светлина пред нея и да се увери, че нищо лошо няма да й се случи. Това чувство му беше непознато и го озадачаваше. Въпреки това начинът, по който тя го беше приела още при първата им среща, го беше трогнал както нищо друго в живота му и го беше накарал да я гледа с лека усмивка.
— Багажът на мама е събран — каза Бранди и посочи към малката купчина лични вещи. — Уведомих Алтея за плановете ни и й изпратих заплатата за още една седмица за това, че я освобождавам толкова ненадейно. Освен това уведомих и хазяина, че напускаме къщата. Можем да тръгнем веднага щом вие бъдете готови.
— Тогава да вървим — каза Рейф. Той вдигна куфара на Либи и го отнесе до файтона. След това се върна в къщата.
— Дълъг ли е пътят? — поинтересува се Либи.
— Ще стигнем за около час и половина — отвърна Рейф.
— Значи ще бъдем там, преди да се стъмни.
— Да.
— Това е добре, защото искам да видя как изглежда домът ти — каза тя.
— Нашият дом — поправи я Рейф, въпреки че не знаеше защо.
Либи го погледна в очите.
— Ще ме удостоите ли с честта да ме придружите до файтона, господине?
— С удоволствие — съгласи се без колебание той и това изненада Бранди.
Либи хвана Рейф под ръка и го остави да я отведе до файтона.
Бранди и Клер се спогледаха, поколебаха се за миг и тръгнаха след тях.
— Мисля, че тя го харесва — каза уверено Клер.
— Но дали той я харесва? — Бранди не можеше да скрие тревогата си, тъй като знаеше какво беше миналото на съпруга й.
— Че как би могъл да не я харесва? — отвърна Клер. — Майка ти е истинско съкровище. Ти си много щастлива, че имаш такава майка.
— Знам. Тя е най-мъдрата жена, която някога съм срещала, и определено най-сладката.