— Оооох! Мразя те, Рейф! — изсъска Мирабел, докато хвърляше последен поглед наоколо, преди да се отдалечи гневно към мястото, на което я чакаше нейният файтон. Тя се разкрещя на кочияша по неприличен за една дама начин и се качи сама.
Останалите мернаха за последен път каменния профил на Мирабел, когато кочияшът подкара файтона с бързината на подгонена от хрътки лисица.
— Ти си истински джентълмен, Рейф Морган — отбеляза Либи, която се чувстваше доволна от начина, по който се бяха развили нещата. — Да смятам ли, че тя няма да се върне повече?
— Благодаря за комплимента, а що се отнася до въпроса ти… — Той замълча и се загледа за миг след отдалечаващия се файтон. — С Мирабел човек никога не може да бъде напълно сигурен. Елате да влезем вътре. Искам да се запознаете със слугите и да разгледате къщата.
Рейф придружи жените в къщата и повика слугите, за да ги запознае. Джордж, Тилда и няколко от останалите прислужнички се появиха бързо. Те бяха наблюдавали как госпожица Мирабел си тръгва вбесена и изгаряха от нетърпение да разберат какво ставаше.
— Това са госпожа Либи О’Нийл и госпожица Клер Патерсън, а това е съпругата ми Бранди.
— Съпругата ви ли, сър? — Джордж го изгледа с удивление.
— Точно така, Джордж, съпругата ми.
Икономът се усмихна широко.
— Поздравление, господин Рейф. Това определено е най-хубавата новина, която съм чувал тук в продължение на години. Да, сър, така е. Как сте, госпожо?
— Радвам се да се запознаем — отвърна Бранди и се усмихна щастливо на топлото посрещане.
Удивлението, изписано по лицата на прислугата, потвърди онова, което Рейф й беше разказал за себе си. За никого не бе тайна, че той не бе искал да се жени, и появата му с Бранди им беше дошла като гръм от ясно небе, но ако се съдеше по израженията им, изненадата не можеше да се нарече неприятна.
— Надявам се, че никой от вас не е твърде разочарован, че госпожица Мирабел не е на моето място? — попита предизвикателно Бранди и в погледа й проблеснаха палави искрици.
При нейните думи Джордж извъртя очи, преди да отвърне ухилено:
— О, не, госпожо. Ние сме много доволни от всичко. Добре дошли в Белерайв.
— Благодаря, Джордж — каза Бранди, която вече беше започнала да харесва този човек.
Трите жени бяха разведени из къщата и останаха впечатлени от добре обзаведените стаи.
— Какво има там? — попита Бранди, докато минаваха покрай една затворена врата в коридора, който водеше към стълбите за втория етаж.
— Тази стая не се използва. Държим я заключена — беше единственото обяснение, което й даде Рейф.
Бранди беше озадачена, тъй като това беше единствената врата, която беше останала затворена пред тях по време на обиколката им, но не каза нищо. Те се качиха на втория етаж и останаха също толкова впечатлени от спалните там. Когато застанаха пред още една затворена врата, Рейф отново ги спря.
— Тази врата също се държи заключена. Вътре няма нищо, което да си заслужава да се види. Да излезем на балкона — покани ги той, за да отвлече вниманието им.
— Белерайв е прекрасен — заяви Бранди, когато застанаха на балкона на втория етаж, от който се откриваше изглед към огромна, поддържана в безупречен вид поляна.
— Това имение беше мечтата на баща ми. — Рейф, беше трогнат от страхопочитанието и уважението, с което Бранди, майка й и Клер се възхищаваха на дома му.
— А ти си го поддържал добре и си го направил още по-прекрасно. Баща ти би се гордял с теб — каза уверено Либи.
Рейф я погледна, забеляза откровеността в изражението й и изпита чувство, каквото не си бе позволявал да изпитва в продължение на години.
— Благодаря — каза той.
Клер и Либи получиха просторни стаи на втория етаж, в другия край на коридора от стаята на Рейф. Те се съгласиха да се срещнат за вечеря след един час.
Рейф и Бранди влязоха в стаята си и той затвори вратата след тях. Останаха насаме за първи път, откакто бяха слезли от кораба тази сутрин. Бранди му се усмихна.
— Оценявам любезността ти към майка ми — че се държа добре с нея и че я доведе в дома си.
— Сега, след като вече я познавам, разбирам загрижеността ти за нея. Ти беше абсолютно права, като предложи да я вземем тук.
— И ти наистина нямаш нищо против?
— Съвсем не. Всъщност, сега вече знам откъде си го наследила.
— Откъде съм наследила кое?
— Майка ти се изправи срещу Мирабел, без да й мигне окото. Тя е една смела жена.
— Да, наистина е такава. Винаги е трябвало да бъде. Никога не е имало някой, който да ни защитава или да се грижи за нас.
Думите й не бяха изречени с намерението да предизвикат съчувствие, а просто изразяваха фактите. Въпреки това Рейф откри, че му се искаше той да бъде човекът, който ще се погрижи тези две жени никога повече да не бъдат оставени без защита. Когато осъзна посоката, в която бяха тръгнали мислите му, той се смъмри.