Рейф се приближи до Бранди, прегърна я нежно и я целуна.
— Добре дошла у дома.
Тя почти повярва, че той казваше истината. В крайна сметка, те бяха сами в стаята му и нямаше пред кого да се преструват. Логичната й натура обаче я предупреди да не се опитва да търси нищо в думите и действията му.
— Белерайв ми харесва. Ти си много щастлив, че го имаш.
Рейф й се усмихна.
— Мисля, че ще сляза долу, за да видя какво е станало, докато съм отсъствал. Ще бъда в кабинета си.
Тя кимна и той я остави да разопакова багажа си.
Рейф слезе в кабинета си. Той тъкмо се беше заел за работа, когато вдигна очи и забеляза, че Джордж е застанал на вратата.
— Искаш ли нещо, Джордж?
— Госпожа О’Нийл слиза и се чудех дали ще искате да я доведа при вас, или да я настаня в дневната.
— Доведи я тук, Джордж, и благодаря. Между другото, тя не е добре със зрението и ще има нужда от помощ за някои неща.
Слугата кимна и излезе да посрещне Либи в подножието на стълбите.
— Ще те притесня ли, ако остана при теб? — попита Либи, когато Джордж я въведе в кабинета на Рейф.
— Съвсем не — отвърна той, докато се изправяше да я посрещне. — Влез и седни. Успя ли да се настаниш вече?
— Да, благодаря. С помощта на прислужниците ти разопаковането на багажа ми не отне много време. Стаята е много хубава. Оценявам загрижеността ти.
— За мен е удоволствие. — Той изчака Либи да седне пред бюрото му и едва тогава седна на своя стол.
Либи не виждаше добре, но успяваше да различи очертанията на събеседника си зад масивното бюро. Нейните инстинкти й подсказваха, че Рейф беше добър и очевидно възпитан човек, но въпреки това тя долавяше у него някакво колебание, сякаш той криеше нещо. Либи започваше да разбира на какво се дължеше това, докато седеше и го слушаше да говори за живота си. Той бе живял сам толкова дълго, че нямаше нищо чудно в това, че хората бяха изненадани от неочаквания му брак. От друга страна обаче, те никога не бяха срещали Бранди.
— Днес определено изненадахме твоята приятелка Мирабел, нали? — каза тя.
— Така е. Уверен съм, че ще мине доста време, преди тя да се опомни от изненадата.
— Наистина ли? Да не би да е смятала, че ще й поискаш ръката?
— Не, никога дори не съм си и помислял за това. Мирабел винаги е знаела, че не желае да се женя — каза той, след което побърза да добави: — Докато не срещнах Бранди.
— Повярвай ми, разбирам те. Когато се запознах със съпруга си, беше същото. И двамата веднага разбрахме, че сме създадени един за друг. Понякога си мисля, че любовта е дар от небето. Не си ли съгласен?
Рейф знаеше, че според Бранди в техния брак нямаше нищо божествено.
— Да.
— Надявам се само вие двамата да бъдете също толкова щастливи, колкото бяхме аз и съпругът ми. Той почина, когато Бранди беше много малка, но няколкото години, които прекарахме заедно, бяха прекрасни… Аз бях много щастлива, че го имах, и още по-щастлива от това, че имам Бранди. Радвам се, че я обичаш. Молех се да я намериш.
— О, така ли? — Той се вгледа с изненада в нея.
— О, да. Моля се за теб, откакто разбрах, че зрението ми се влошава. Знаех, че докато на Бранди й се налага да се тревожи и да се грижи за мен, тя никога няма да остави свободно време за самата себе си. Каквато е твърдоглава, знаех, че има нужда от силен мъж и ми се струва, че е намерила точно такъв, какъвто й трябва.
— И това е хубаво?
— Много.
Рейф се почувства неудобно след всички тези хвалебствия, защото след смъртта на баща му никой не му беше казвал какви са добрите му страни, нито пък го беше карал да се чувства, сякаш постъпва правилно. Той бе останал сам, сам в продължение на толкова много години, че сега не знаеше как трябваше да приеме този комплимент, особено след като му беше направен от по-възрастна жена. Докато мислеше за това, Рейф осъзна, че никога досега не бе имал край себе си жена, която можеше да му бъде баба, и затова не знаеше как да се държи в присъствието на Либи. Самата мисъл за това го притесняваше повече от всичко, тъй като той беше свикнал да владее положението.
Тогава Рейф чу гласовете на Клер и Бранди и се зарадва. Разговорът с майката на Бранди го тревожеше по начин, който беше неразбираем за него.
Малко след това Джордж обяви, че вечерята е готова. На масата разговорът се насочи към предстоящото празненство.
— Говори ли с Рейф и Марк за празненството, докато ме чакахте на кораба тази сутрин? — обърна се Бранди към Клер.