— Да, и той каза, че двамата с Марк ще трябва да се заемем с подготовката в началото на следващата седмица.
— Добре — каза тя и кимна одобрително.
Рейф огледа първо едната жена, а след това и другата
— Защо имам чувството, че тук става нещо, за което не знам?
— Не става нищо — увери го Бранди. — Въпреки че, ако нямаш нищо против, бих искала да купя няколко рокли за мама.
— Разбира се. Файтонът и кочияшът са на твое разположение. Можеш да си откриеш сметка при шивачката.
— Рейф, не би трябвало ти да плащаш за дрехите ми възрази Либи. — Спестила съм малко пари.
— Не е необходимо да използваш своите средства. Докато живееш в моя дом, за мен ще бъде удоволствие да покривам всичките ти разходи.
— Ти наистина си толкова прекрасен, колкото те описа Бранди. Либи не познаваше мъж като Рейф и последният израз на неговата доброта я накара да се просълзи. — Това е много мило от твоя страна.
Рейф се загледа дълго в Бранди; след това, неизвестно защо, му се прииска да накара Либи да се усмихне.
— Мотивите ми са съвсем егоистични. Обичам да съм заобиколен от красиви жени.
Либи му отвърна с усмивка, която му казваше, че според нея той беше най-великолепният мъж на света. Рейф откри, че това му харесва.
— Вие с Марк преценихте ли вече през кои дни ще трябва да бъдете в дома му?
— Не, не сме стигнали чак дотам. Той каза, че ще се отбие тук тази седмица.
— Добре. Тогава ще обсъдим всичко.
Когато вечерята приключи, вече бе късно и всички бяха изморени. Бранди помогна на майка си да се прибере в стаята си и да си легне, след което се прибра в спалнята, която сега бе тяхната с Рейф. Той си беше легнал и я чакаше.
— Денят беше дълъг — каза уморено тя, като си мислеше колко много се бе променил животът й. Вече не можеше да се преструва, че все още е Бранди О’Нийл, която си играе на съпруга на Рейф.
— А аз се надяВам, че нощта ще бъде още по-дълга — каза той и се ухили, когато погледът му срещна нейния.
Бранди видя пламъка в дълбините на очите му и разбра какво искаше той. Реакцията на тялото й мигновено й показа, че колкото и да се опитваше да отрече това, тя желаеше Рейф също толкова, колкото я желаеше и той.
— Няма ли да играеш покер тази вечер? — попита кисело тя.
— Нервна ли си?
Бранди млъкна и се замисли над думите му. По някаква неизвестна причина тя не се чувстваше неудобно, въпреки че това беше първата й нощ като съпруга на Рейф в неговия дом.
— Не… Не съм. Ти ме улесни много, дори с Мирабел. — Тя си спомни за другата жена в прегръдките на Рейф, за устните й върху устните на Рейф и изпита пристъп на ревност, който я накара да се приближи към леглото… към него… към съпруга си.
Той се ухили още по-широко.
— Много се изненадах, когато я видях тук.
— Тя винаги ли е толкова безочлива?
— Да.
Докато заставаше до леглото, Бранди изглеждаше замислена.
— Предполагам, че ши притежаваш дарбата да караш жените да се държат така…
— Така ли?
Тогава тя го целуна, пламенно и страстно. Искаше й се той да запомни само целувките и ласките й. Искаше й се да заличи всички мисли за другата жена от съзнанието му.
Тази нощ те повече не говориха за Мирабел.
Бранди се събуди малко след разсъмване и откри, че Рейф вече бе станал и се обличаше.
— Къде отиваш? — попита тя със сънлив глас.
— Тази сутрин трябва да се срещна с надзирателя. Съжалявам, че те събудих. Опитвах се да се измъкна безшумно.
— В леглото ще бъде много самотно без теб — каза непредпазливо тя.
Думите й накараха Рейф да спре да се облича и да се обърне към нея. На меката утринна светлина Бранди изглеждаше по-красива от всякога. Косата й беше разрошена, бузите й бяха поруменели от спомена за изминалата нощ, а очите й блестяха, сякаш криеха тайните на вековете. Докато я гледаше, Рейф усети топлина в слабините си.
— Трябва ли да излизаш толкова рано? — попита тя и вдигна ръка към него, подканвайки го да се върне към екстаза, който бяха споделили през нощта.
— Обещах му да се срещна с него след… — Рейф погледна часовника си. — След петнадесет минути.
Бранди се усмихна широко, когато разбра, че разполага с толкова много време. Тя отметна бавно завивките, за да му позволи да я огледа.
— Колко време ще ти трябва за да се съблечеш отново?
— Малко — изръмжа той. Докато гледаше идеалното, стройно тяло на жена си, Рейф забрави за важността на срещата си с надзирателя.
Клер знаеше, че след пристигането им в Белерайв Бранди вече няма да има толкова голяма нужда от нея. Бранди вече знаеше достатъчно и след празненството в дома на Марк несъмнено щеше да стане част от обществото. Оставаха й още една-две седмици да бъде на работата, за която я беше наел Рейф, и затова тя реши да се справи със своите проблеми. Клер щеше да има възможност да остане насаме с Марк по време на подготовката за празненството.