Когато на следващия ден Марк пристигна в Белерайв, Клер се развълнува силно, но успя да го прикрие, докато слизаше по стълбите. Той й бе липсвал толкова много. Тя все още си спомняше щастието, което беше изпитала от прегръдката им на борда на кораба, и се надяваше, че двамата щяха да се озоват насаме скоро.
— Марк… Добро утро — поздрави го тя, когато го намери да говори с Рейф във фоайето.
Той вдигна очи и на лицето му бавно се появи широка усмивка.
— Добро утро, Клер. Днес изглеждаш прекрасно.
— Благодаря. Готов ли си да поговорим за празненството?
— Точно това обсъждахме с Рейф. Нека заедно да решим какво трябва да направим, за да бъде всичко наред.
— Значи искаш да дойда с теб веднага и да огледам дома ти?
— Това би било чудесно и обещавам, че ще те върна навреме.
Докато се отдалечаваше от Белерайв заедно с Марк, Клер се чувстваше невероятно щастлива. Толкова хубаво й беше да бъде до него. Единствената мисъл, която я тревожеше, бе, че той я смяташе за платена служителка, а не за приятелка. Но като такава тя поне щеше да има възможността да говори с него, а тя възнамеряваше през следващите дни това да й се налага доста често.
Двадесет и трета глава
Балната зала в дома на Марк беше препълнена с приятели, доброжелатели и немалко момичета с разбити сърца; всички те очакваха появата на младото семейство. Новината за неочаквания брак на Рейф се беше разнесла бързо и бе станала предмет на много разговори. Момичетата, които бяха смятали, че биха могли да накарат Рейф Морган да поиска ръката им, бяха плакали, а много от мъжете бяха клатили недоверчиво глави, когато бяха научили, че единственият мъж, за когото бяха смятали, че никога няма да отстъпи пред чара на някоя жена, също бе победен.
— Дами и господа, позволете ми да ви представя господин и госпожа Рейф Морган — обяви Марк от вратата на балната зала.
Миг по-късно Рейф влезе в залата хванал Бранди под ръка. Двамата изглеждаха прекрасно един до друг. Рейф беше дяволски красив в специално ушития за празненството костюм. Тъмната му сила контрастираше с жизнената красота на Бранди. Тя беше избрала най-ослепителната си рокля за тази вечер — розова дреха с дълбоко деколте, която подчертаваше цвета на кожата й и привличаше като магнит мъжките погледи. Косата й беше събрана в модна прическа. През къдриците минаваше розова лентичка в цвета на роклята.
На мъжете, които бяха съжалявали Рейф за загубата ми независимостта му, им бе необходим само един поглед към съпругата му, за да разберат какво го беше накарало да се реши на такива драстична стъпка.
— Къде ли я е намерил? попита Чарлз Керин приятеля си Пиер Мартин.
— Не знам, но се питам дали няма и сестра.
Погледите им светнаха при тази мисъл и двамата решиха, че ще попитат Рейф за това веднага щом успеят да останат насаме с него.
Музикантите засвириха и Рейф отведе Бранди до центъра на дансинга. Той я прегърна и двамата се понесоха из залата. Те приличаха на двойка, излязла сякаш от приказките, и на много млади жени, които ги наблюдаваха, им се прииска да бяха на мястото на Бранди, да бъдат притискани към гърдите на Рейф и да бъдат гледани толкова предано от него.
Мирабел стоеше настрани от останалите и беснееше безмълвно. Тя беше чула всички клюки за романтичната сватба на Рейф, но вместо да се радва, се бе ядосвала все повече и повече. Той беше споделял леглото й и тя се бе оказала дсстатъчно добра за него — дори предостатъчно, ако можеше да се съди по реакциите му по онова време. Но когато се бе стигнало до брак, той дори не се беше сетил за нея, а вместо това се беше оженил за тази тук — за някаква сополива малка хлапачка, която изглеждаше, че може да бъде лесно манипулирана.
На Мирабел й беше трудно да повярва, че Рейф предпочиташе тази Бранди пред нея. Тя не смяташе, че едно момиченце може да задържи достатъчно дълго вниманието на Рейф и се питаше колко ли време щеше да мине, преди той да се върне при нея. От деня, в който Рейф се беше завърнал с жена си, Мирабел се опитваше да научи колкото се можеше повече за тази Бранди О’Нийл. Никой в кръга на приятелите й не беше чувал нищо за нея. Мирабел искаше да знае защо Рейф беше избрал да се ожени за Бранди.
Близо до нея младата Синтия Харис беше застанала до майка си и беше също толкова разстроена, защото видът на Рейф ясно показваше, че беше влюбен в съпругата си.