— О, мамо… Мислех, че той ще се ожени за мен… — каза тя със задавен глас, като едва се сдържаше да не се разплаче.
— Синтия — каза й тихо, но строго майка й. — Още преди да тръгнем, ти казах, че ако не можеш да се владееш, не трябва да идваш тук. А сега престани. Веднага. Рейф Морган вече не е свободен, но наоколо има много други мъже, които са. Започни да се оглеждаш. Все някой от тях трябва да е толкова обещаващ колкото Рейф. Може би дори повече.
Синтия преглътна сълзите си и се насили да се усмихне широко. Тя знаеше, че майка й беше права, но това не можеше да намали болката от мисълта, че Рейф никога нямаше да й принадлежи.
— Дотук добре — каза Бранди на Рейф, докато двамата танцуваха под погледите на гетите. — Досега не съм сгафила.
— И няма да го направиш. Лекотата, с която танцувате, е равна на красотата ви, госпожо Морган — отвърна й Рейф с топла усмивка. Той знаеше колко нервна се беше чувствала тя по време на пътуването до дома на Марк и му се искаше да й помогне да се отпусне.
— О, благодаря, господине. Имах отличен учител.
— Първият ни урок беше много… специален, нали? — Очите му заблестяха при спомена.
Бранди се ухили палаво и го подкачи:
— Но, Рейф, аз ти говорех за Клер.
Той я завъртя умело и тя го последва, като се смееше на дързостта му.
— Та какво казваше за първия си учител по танци?
— О, моят учител по танци… Той беше великолепен.
— Нали не е бил мосю Ебер?
— Не, не беше мосю Ебер. — Тя се разсмя.
През целия ден Бранди се бе чувствала напрегната заради този прием. Вечерята в Сейнт Луис се бе оказала важно първо изпитание, но това — това беше моментът на истината. Ако тя бъдеше приета от приятелите на Рейф, значи наистина беше успяла да овладее нещата, на които я бе учила Клер.
Бранди си пое дълбоко дъх, докато продължаваше да следва стъпките на Рейф. Имаше още едно нещо, което не й даваше мира. Рейф й бе казал, че за него нямаше никакво значение дали някой щеше да я познае, но Бранди знаеше колко заклеймяващо можеше да бъде южняшкото висше общество. Тя се страхуваше, че ако някой научеше за миналото, щеше да се случи най-лошото — щеше да бъде охулена и осмяна и срамът щеше да се стовари и върху Рейф. Тя си наложи да не мисли за това, придаде си тържествено изражение и се опита да се наслаждава на усещането да бъде прегръщана от Рейф.
Рейф погледна надолу към Бранди и си помисли, че не беше виждал толкова красива жена. Очите й блестяха, а бузите й бяха зачервени от танца. Погледът му се спусна към устните и, които бяха леко разтворени, сякаш го подканваха да ги целуне. Нуждата да я целуне беше толкова силна, че замъгляваше здравия му разум и по средата на балната зала Рейф се наведе и, без да изпуска дори една стъпка от танца, целуна бързо и леко жена си по устните.
Бранди бе трогната от дързостта му. По тялото й премина тръпка: той се интересуваше от нея достатъчно, за да покаже интереса си на публично място! Сега тя му се усмихна открито за първи път и той й отвърна с усмивка. Интимността на мига завладя и двамата и те завършиха валса като в просъница и останаха с преплетени ръце след края на мелодията. След това отидоха да поздравят гостите си.
— Двамата са идеалната двойка — каза Клер на Марк, докато наблюдаваха как Бранди и Рейф си проправят път из залата, пълна с гости. — Толкова се радвам, че между тях всичко се нареди добре.
— Аз също се радвам. Ако има някой, който да заслужава да бъде щастлив, това е Рейф.
— Той е силен мъж и е точно онова, от което се нуждае Бранди. Тя го обича много. Забеляза ли колко добре се държи той с майка й?
— Да, забелязах.
— Бранди и майка й ще променят много живота му.
— Надявам се да си права.
Клер въздъхна, когато осъзна, че престоят й в Начез беше към своя край. След този прием Бранди щеше да бъде представена и приета в обществото и вече нямаше да се нуждае от Клер. Почти беше настъпил моментът за нейното завръщане в Сейнт Луис, където я очакваше работата й в училището.
— Защо въздишаш? — попита я Марк. — Сякаш си нещастна от нещо.
— Не, не нещастна… не съвсем.
— Тогава какво има?
— Просто ми хрумна, че много скоро Бранди вече няма да има нужда от мен. След тази вечер тя ще бъде приета в обществото. Тя вече усвои всичко, на което можех да я науча, и следователно моята работа тук е свършена.
Марк се изненада от чувството, че ще загуби нещо важно, което изпита при мисълта, че Клер щеше да се върне в Сейнт Луис. Спонтанната им целувка през онази нощ на кораба го беше оставила развълнуван и объркан и беше съживила чувства, които той беше смятал за отдавна погребани. След това той нито веднъж не си беше позволил подобна постъпка с нея, а се бе държал топло и приятелски. На Марк му беше особено приятно да прекарва времето си с Клер. Той се наслаждаваше на острия й ум и постоянно доброто й настроение, както и на това, че тя истински се радваше на времето, което прекарваше с Джейсън и Мери. На Марк не му се искаше да мисли, че скоро всичко това щеше да свърши и двамата щяха да бъдат разделени.