— Ще танцуваме ли? — попита той, като същевременно се опитваше трескаво да измисли някакъв начин да забави неизбежното.
Когато Либи пристигна на приема с Бранди и Рейф, тя се чувстваше като принцеса от приказките, въпреки възрастта си. За пръв път в живота си обличаше бална рокля и беше поканена на такъв прием. Либи се бе притеснявала, че може да направи някаква неволна грешка, но Рейф я бе уверил, че всичко ще бъде наред. Когато пристигнаха в дома на Марк, Либи беше предадена на грижите на лелята на Марк, Софи — дребна, сладка вдовица, която обичаше да завързва нови приятелства. Сега те седяха в края на дансинга и се наслаждаваха на празненството.
— Дъщеря ти е прекрасна. Двамата с Рейф определено са хубава двойка — каза Софи. — Крайно време беше това момче да се задоми.
— Радвам се, че са се намерили.
— Сега остава само Марк да си намери някоя… Истинска трагедия е, че Жанет почина толкова млада, но Марк е все още твърде млад и хубав, за да престане да живее точно сега.
— Ще си намери някоя жена. Само че преди това ще му трябва малко време, за да свикне. В крайна сметка, ако не се лъжа, съпругата му е починала едва преди около година, нали?
— Права си и аз знам това. Просто ми се иска всички да бъдат щастливи. Това е най-лошото ми качество.
— Би трябвало всички да имат такова лошо качество — отвърна през смях Либи.
— Благодаря. Има и хора, които не оценяват колко много се тревожа за тях.
Либи потупа новата си приятелка по ръката.
— Повярвай ми, твоите тревоги ще им липсват.
Двете се усмихнаха една на друга.
— Как ти се отразява животът в Белерайв?
— Като сбъдната мечта — отвърна искрено Либи.
— И ще бъде още по-хубаво, когато започнат да се появяват внуците — отбеляза Софи, след което се впусна да й разказва всичко за своите внуци.
В компанията на приказливата Софи Либи се отпусна и започна да се забавлява, като изпитваше благодарност за приятелството и вниманието, с които я даряваше другата жена. Либи знаеше, че новият й живот тук щеше да бъде много приятен.
Бранди беше откъсната от Рейф малко след първия танц и оттогава не беше успяла да се върне при него, тъй като всеки един от мъжете в залата бе пожелал да танцува с нея. Когато и поредният валс свърши, тя благодари на сегашния си партньор и тръгна към масата с освежителни напитки, за да си вземе чаша пунш.
— Виж ти, виж ти, и това ако не е свенливата булка — каза язвително Мирабел, която се появи сякаш изневиделица. Тя беше изчаквала подходящия момент да си поговори с Бранди и се бе възползвала от предоставената й възможност. Малката кучка се беше осмелила да й открадне Рейф и Мирабел беше решена да направи всичко по силите си, за да развали радостта й. Наоколо нямаше никой, който да чуе думите й, и тя можеше да говори спокойно.
— Здравей, Мирабел — каза хладно Бранди и погледна към другата жена. Мирабел не беше за подценяване и Бранди подсъзнателно бе знаела, че този момент все някога щеше да настъпи. Тя възнамеряваше да остави Мирабел да води разговора, но нямаше намерение да се прави на малка, сладка женица. Трябваше да покаже на тази жена, че й беше равна.
— Знаеш ли, Бранди, наистина съм много объркана от всичко това. — Мирабел махна с ръка към хората в залата.
— И какво толкова не ти е ясно? Рейф се влюби в мен и се ожени за мен. Приемът беше организиран, за да бъде отпразнувана сватбата ни. Всичко е толкова просто.
Промяната в тона на Бранди завари Мирабел неподготвена. Тя бе смятала, че си има работа с някаква сополива хлапачка и не беше очаквала съпругата на Рейф да покаже сила на духа. Това само я ядоса още повече. За какво се мислеше това момиченце, че се осмеляваше да й говори по такъв начин?
— Скъпа — отвърна тя, — всички, които познават Рейф, знаят, че бракът не е по вкуса му. Той не се е оженил досега, защото, както добре знам, никога не е бил задоволяван само от една жена.
— Засега изглежда, че е задоволен от мен — отговори Бранди.
— Да, засега — съгласи се веднага Мирабел. — Но, скъпа, вие сте женени само от няколко седмици. Аз познавам този мъж от години.
— И той никога не ти е предложил да се омъжиш за него, нали? — Бранди говореше студено, тъй като искаше да сложи край на този разговор колкото се можеше по-бързо.