Мирабел се ядоса още повече.
— Изборът си беше само мой, скъпа. Харесвам живота си такъв, какъвто е, обичам да правя каквото си поискам, с когото си поискам и когато си поискам.
— Радвам се за теб, Мирабел — каза с безразличие Бранди. — Какво точно искаш да кажеш?
Мирабел се вбеси, че Бранди се беше оказала толкова костелив орех.
— Искам да кажа следното. Ти си просто дете, дори бебе. Може и да носиш името на Рейф, но никога няма да успееш да го задържиш за себе си. Той ми е любовник от години и двамата с нетърпение очакваме да продължим нашата… как да се изразя…. нашата връзка.
Бранди се опитваше да се държи като дама. Тя си повтаряше мислено правилата, на които я беше научила Клер, и по-конкретно за самообладанието и приличието на публично място. Но на Клер никога не й се беше налагало да се оправя с някоя като Мирабел. Беше настъпил моментът Мирабел да си поговори с истинската Бранди О’Нийл Морган.
— Знаеш ли, Мирабел, на Рейф му трябваше само една седмица, за да се влюби в мен и да реши да се ожени за мен. Както ти самата каза, с него се познавате от години. Това би трябвало да отговори на въпросите ти по отношение на връзката ни. Сега той е мой съпруг.
— Само по име.
Бранди се изсмя тихо и презрително, въпреки че сърцето й се късаше, защото Мирабел сама не знаеше, че казваше истината.
— Ти изигра ръката си и загуби. Време е да се откажеш.
— Рейф е мой! Винаги е бил мой.
— Приеми загубата, докато все още ти е останало малко достойнство — предупреди я Бранди, която познаваше добре хората като Мирабел и знаеше как да се оправя с тях. — Той е мой. — Тя вдигна ръка, за да може Мирабел да види блестящия диамант и широката златна халка, които я обявяваха за съпруга на Рейф. — Ти загуби.
Мирабел остана известно време втренчена в големия диамант, след което погледна Бранди и забеляза увереното й и хладно изражение. В миг на откровение тя осъзна, че наистина беше загубила — и то от тази жена. Вбесена, тя се обърна и се отдалечи.
Бранди остана неподвижно на мястото си, загледана след нея. Въпреки че външно изглеждаше спокойна, уверена и щастлива, вътрешно тя се разкъсваше от непоносима болка. Нищо чудно, че Рейф нямаше да се върне в леглото й, след като заченеше. Мирабел го очакваше с нетърпение. Бранди се надяваше, че никога повече нямаше да й се наложи да говори с тази жена. Достатъчно неприятно щеше да бъде да знае, че Рейф щеше да се върне в прегръдките й веднага щом Бранди изпълнеше своята част от „уговорката“ им.
Бранди чу някъде зад себе си тихо ръкопляскане и се обърна, за да види кой бе станал свидетел на разговора и с Мирабел. Когато се озова лице в лице със Сам Фостър, тя усети как стомахът й се свива.
— Сам… — Бранди едва успя да изрече името му. Престореното й спокойствие беше разбито от вида на мъжа, с когото толкова често беше играла покер на борда на „Гордостта на Нови Орлеан“.
— Госпожице Бранди. — Той се поклони леко. — Не мога да ви кажа какво удоволствие е да ви срещна отново. Никога не ми е било толкова приятно да видя как някой бива поставен на мястото му, колкото хубавата Мирабел. Тя си го търсеше от години. Поздравления за чудесния начин, по който се справихте с нея. Тя едва ли ще ви създава повече проблеми.
— Благодаря. — Бранди беше нащрек. Сам винаги й се бе струвал добър човек, но сега беше моментът, в който щеше да си проличи дали преценката й беше вярна.
Сам забеляза колко бе пребледняла Бранди и колко тихо говореше с него. Той побърза да я увери, че няма лоши намерения.
— Бранди, скъпа, няма причина да изглеждаш толкова ужасена — каза й той. — Не трябва да се страхуваш от мен. Ти си една прекрасна млада дама и заслужаваш да бъдеш щастлива. Що се отнася до мен, госпожо Рейф Морган, днес с вас се срещаме за първи път.
Облекчението на Бранди бе толкова голямо, че тя едва се сдържа да не се разплаче и да не го прегърне. Тя обаче се овладя, защото знаеше, че щеше да й бъде много трудно да обясни една такава постъпка.
— Винаги съм знаела, че си много специален мъж, Сам.
— Искам само да бъдеш щастлива, Бранди, и мисля, че Рейф е голям късметлия. За мен е загадка как е успял да те спечели. Игрите ни на покер обаче ще ми липсват. Ти беше най-хубавото нещо по време на много от пътуванията ми. Ако някога отново решиш да играеш, обади ми се. С удоволствие бих се опитал да си върна част от загубите.
Бранди му се усмихна лъчезарно.
— Ако не бях омъжена, щях да те целуна веднага.
— Страхувам се, че госпожа Фостър може да възрази — каза той през смях.
— Тя тук ли е? Искам да се запозная с нея.