— Ела с мен, скъпа. Веднага ще те представя.
Бранди последва Сам.
В другия край на залата Рейф беше попаднал в капана на някакъв безкраен разговор, от който изглежда нямаше никакво спасение. Той участваше в разговора, но му се беше оказало почти невъзможно да се концентрира върху темата, когато видя как Мирабел се приближава към Бранди. Искаше да прекрати разговора и да се притече на помощ на съпругата си, но нямаше възможност да направи това, без да обиди останалите. Затова той бе наблюдавал безпомощно сцената, която се бе разиграла между двете жени, надявайки се, че Бранди щеше да устои на нападките на язвителната вдовица.
Когато най-накрая Мирабел се бе отдалечила, той осъзна, че тя е бясна, и се усмихна. Бранди се беше изправила срещу Мирабел и бе излязла победителка. Когато я погледна отново, Рейф видя, че до нея беше застанал Сам Фостър и двамата си говореха. Гледката накара Рейф да изпита пристъп на ревност. Изминаха още няколко минути и той най-накрая намери възможност да се извини и да отиде да потърси съпругата си.
— Анет, Сам, добър вечер — поздрави Рейф семейство Фостър. — Ако нямате нищо против, бих искал да открадна съпругата си.
— Добре да се грижиш за нея, Рейф. Тя е прекрасна жена — каза усмихнато Сам.
— Ще го направя — обеща той. — Скъпа, искаш ли да танцуваме?
— С удоволствие. Анет, Сам, радвам се, че се видяхме.
Рейф я хвана под ръка и я поведе към дансинга.
— Е? — попита той, когато вече можеха да говорят сВободно.
— Какво? — отвърна тя, тъй като й се искаше да го накара да страда малко, преди да получи информация за Мирабел.
— Видях, че говорихте двете с Мирабел. Добре ли мина?
— Тя ми каза, че сте любовници и че няма начин да бъдеш задоволен само от една жена.
Рейф стисна зъби при мисълта за обидите, които бе трябвало да изтърпи Бранди.
— Съжалявам.
— За какво? За това, че научих истината за твоята връзка с нея ли? — отвърна хладно тя. — Ние с теб сме добри актьори, но и двамата знаем истината за брака ни, нали? Истината е, че Мирабел беше права за всичко, но аз не й позволих да разбере това. Тя каза, че ти не ме обичаш, че съм твоя съпруга само по име, че мога да задържа името ти, но никога няма да успея да задържа теб. Тя е много проницателна жена.
Думите й прорязаха Рейф като с нож, но той нямаше как да ги отрече.
— Бранди, аз…
— Не е необходимо да казваш каквото и да било точно сега — каза тя и му се усмихна, сякаш беше на седмото небе от това, че се намираше в прегръдките му. — Нали не си забравил, че това е закъснелият прием по случай сватбата ни? Трябва да се забавляваме. Трябва да убедим всички, че наистина сме влюбени един в друг.
Той разтегли устни и се усмихна в отговор, но това беше усмивка, която не стигна до очите му… още по-малко пък до сърцето му.
Марк намери Клер да говори с Либи и Софи.
— Искаш ли да танцуваме? — попита я той.
— С удоволствие. — Тя се изправи и тръгна с него към дансинга.
Обикновено, докато двамата танцуваха, Марк й говореше, но този път беше необичайно мълчалив. Клер се чудеше на какво се дължеше тази промяна в настроението му, но не каза нищо. Тя просто се радваше, че се намираше в прегръдките му. Когато танцът свърши, тя понечи да се отдалечи от него, но той я улови за ръката.
— Клер… Имаш ли нещо против да излезеш с мен на балкона за малко? Искам да те питам нещо.
Той говореше толкова сериозно, че тя не знаеше как да разбира поканата му. Клер кимна в отговор и му позволи да я изведе навън.
Когато излязоха на балкона, тя бе останала без дъх. Отново се намираше сама с Марк под лунната светлина и този път това не беше станало случайно, а той я беше поканил. Тя не каза нищо, но се отдалечи още малко от къщата, за да не бъдат обезпокоени случайно. Тя се спря в едно тихо, усамотено ъгълче и се обърна да погледне Марк. Пулсът и се ускори, когато погледът й се плъзна по лицето му. О, колко много го обичаше… Той беше смисълът на живота й… Изражението му беше сериозно и Клер отчаяно искаше да узнае за какво мислеше той.
— Не каза ли, че искаш да ме питаш нещо? — каза тихо тя.
Марк се беше втренчил в нея, мислеше си колко е красива тя и си спомняше за целувката им на кораба. С огромно усилие той успя да се концентрира върху решението, което бе намерил на проблема си.
— Да — каза той. — Тъй като работата ти при Бранди е почти завършена… чудех се дали…
— Да? — Сърцето й щеше да изскочи от гърдите, докато тя си представяше най-различни прекрасни неща.
Той започна отново.
— Чудех се дали не би искала да започнеш работа при мен.
Клер се втренчи в него, сякаш не можеше да повярва на очите си. Дори и в най-лошите мисли не й беше хрумвало, че той може да направи такова предложение.