— Той е като зима — промърмори Скинтик.
Да, и нещо… още по-студено.
— Кой град е нататък? — попита мъжът.
Последва миг на стъписване, докато Нимандър осъзна, че странникът бе проговорил на Тайст Андий.
— Хийт.
Мъжът се обърна на запад.
— Нататък тогава ще да е Бастион и Пътят на канелата.
Нимандър сви рамене.
— От Корал ли сте? — попит странникът, като огледа групата им. — Той още е там на стан значи? Но не, никого от вас не познавам, а това не е възможно. Все пак, кажете ми защо да не ви избия всичките?
Това привлече вниманието на Ненанда и той се изви в седлото и изгледа презрително стареца.
Но кръвта на Нимандър се беше вледенила.
— Защото не ни познавате, господине.
Светлите очи се спряха на него.
— Прав си всъщност. Добре, значи ще пътувам с вас. Ще се возя, да, във фургона ви — изтърках си ботушите, докато прекося тази окаяна равнина. Кажете ми, имате ли вода, свястна храна?
Ненанда се извъртя още и погледна Нимандър с яд.
— Изгони го тоя глупак. Може да пие прахта ни.
Старецът го изгледа за миг, след това отново се обърна към Нимандър.
— На тоя да му вържеш каишка и всичко ще ни е наред. — Пристъпи към фургона, стъпи на една от спиците на задното колело и се покатери. Спря и погледна намръщено изпруженото тяло на Клип. — Болен ли е? — обърна се към Десра. — Мор ли ви е тръшнал? Не, не е това — вашата раса рядко се поддава на такива неща. Стига си ме зяпала, чедо, а ми кажи какво му е на тоя.
— Не е твоя работа — сопна се тя, точно както бе очаквал Нимандър. — Като ще се тъпчеш, сядай там да му правиш сянка.
Тънките вежди се вдигнаха и по сбръчканите му напукани устни пробяга лека усмивка. Без повече думи той се премести където му бе посочила Десра, седна и протегна крака.
— Малко вода, скъпа, ако обичаш.
Тя го изгледа за миг, после взе един мях и го бутна към него.
— Това не е вода — каза му с мила усмивка. — Наричат го келик. Местно питие. Много популярно.
Нимандър седеше неподвижно и наблюдаваше всичко това. Видя, че Скинтик и Ненанда правят същото.
При думите на Десра старецът изкриви лице.
— Бих предпочел вода — промърмори, но все пак взе меха. Издърпа запушалката и подуши.
След което се намръщи с погнуса и изръмжа:
— Имперска прах! — Запуши меха и го хвърли на дъното на фургона. — Щом ти се свиди водата, така да бъде, кучко. За негостоприемството ти може да си поговорим и по-късно.
— Десра — каза Нимандър и дръпна юздите, — дай вода на човека.
— След като ме нарече кучка?
— След като се опита да го отровиш с келик, да.
Потеглиха на запад. Още два дни, беше казал последният търговец, когото бяха подминали заранта. Покрай Сарн и по-малкото езеро. До Бастион, града край вътрешното море, море толкова пълно със сол, че никой моряк или рибар не можеше да се удави в него и където не можеше да се намери никаква риба освен огромни змиорки с челюсти като на вълк. Сол, която я нямаше преди поколение, но светът се променя, да.
Окаяният храм на саеманкелик ги очакваше в Бастион.
Два дни още значи до срещата им с Умиращия бог. И по един или друг начин — да изтръгнат от него душата на Клип. Нимандър не мислеше, че жреците просто ще се отдръпнат от пътя им.
Подкара до фургона и заговори стареца.
— Ако отивате към Бастион, господине, може би ще е добре да премислите дали държите да останете с нас.
— И защо. — Никакъв въпрос нямаше в тона му.
— Не мисля, че мога да ви го обясня достатъчно ясно — отвърна Нимандър. — Просто трябва да приемете думите ми на вяра.
Но старецът смъкна оръжието си и го постави между себе си и Клип. След това сплете длани зад главата си, отпусна се на гръб и затвори очи.
— Събудете ме, като стане време за ядене.
Изтърканата дръжка и очуканият ефес на големия меч, широкият предпазител и напуканата дървена ножница, всичко това привлече вниманието на Нимандър. „Все още може да използва проклетото оръжие, колкото и да е стар.“
Мрачни легенди, грохот на битка между богове, да. Този мършав воин беше свързан с такива неща.
— Твоя воля, странниче.
Подкара кобилата в тръс, обърна се и погледна през рамо Скинтик, докато го подминаваше. И не видя в погледа му обичайната доволна насмешка. Вместо нея в очите му имаше нещо унило, смутено.