Суитист Сафърънс потърка кръглото си лице, бузите много странно й напомниха за тестото, което майка й обикновено месеше малко преди празника на жътвата, цялото лъснало от напръскания мед, в който се хващаха мравки и нейната задача беше да ги вади, но нищо лошо нямаше в това — вкусът им беше чудесен.
— Пак огладняхме, а?
— Винаги отгатваш — отвърна тя.
— Когато си потъркаш бузките, в очите ти пламва един такъв поглед, Суити…
Срещу Фейнт майстор Квел изхърка шумно — звук, който би издал алигатор, ако стъпиш много близо до него — и се събуди. Огледа се сърдито за миг, успокои се и се отпусна отново.
— Сънувах, че…
— Да — прекъсна го Фейнт. — Ти винаги сънуваш, а ако не сънуваш, правиш нещо, и само ако тия две неща се различаваха едно от друго поне веднъж, щеше да си починеш, майсторе. Нещо, което всички бихме искали да видим.
— Преведох ви, нали?
— Изгубихме петима акционери междувременно.
— Е, това са рисковете, които поемате. — Квел погледна намръщено масата. — Ей, кой плаща за всичко това?
— Май вече веднъж попита. Ти, разбира се.
— От колко време сме тук? Богове, мехурът ми ще се пръсне. — Потръпна, изправи се и се затътри към клозета зад тезгяха.
Плъхът го изгледа подозрително, докато минаваше, след което се промъкна още няколко стъпчици към устата на Куип-младши.
Глано Тарп се размърда в стола си.
— Никакви сделки повече! — изръмжа, огледа ги сънено и отново се смъкна в стола. — Някой е спрял да носи бира — може ли така? Суитист, скъпа, сънувах, че правим любов…
— И аз — отвърна му тя. — Само че не беше сън.
Глано опули очи.
— Наистина?
— Не. Беше кошмар. Ако искаш още по едно, ще трябва да събудиш Младши.
Глано примижа към тезгяха.
— Ще се събуди, когато не може да диша. Плъхът ще се погрижи. Сребърен консул, че ще го глътне, вместо да го изплюе.
С обявяването на залога воднистосините очи на Реканто Илк се присвиха и той рече:
— Тоя ще го приема. Само че ако направи и двете? Гълта го, задавя се и го изплюва? Като казваш „гълта“, уточняваш, че го сдъвква, ако трябва.
— Ето, че пак дърдориш глупости както винаги, Илк. Безсмислено е да казваш, че искаш да се обзаложиш, като все поправяш разни неща.
— Работата е, че ти винаги си много неясен, Глано, с тия твои басове. Трябва ти точност…
— Трябва ми… добре, не знам какво ми трябва, но каквото и да е, няма да го вземеш.
— Аз го взех, но не го давам — рече Суитист Сафърънс. — На никой от вас поне. Един мъж има там, о, да. Ще го намеря аз някой ден, ще го сложа в пранги, ще го заключа в стаята си и ще го направя на жалка отрепка. После ще се оженим.
— Първо върви жененето, после правенето на отрепка — каза Глано. — Та да мога да те сънувам, скъпа, че до по-далече май няма да се стигне. На това му викат самвръткане.
— Сигурен ли си? — попита Фейнт и се обърна, понеже вратата изскърца и се отвори. Един младок с широк кафяв халат пристъпи плахо вътре, очите му бяха като прясно снесени костенурчи яйца. Надигна халата си, прекрачи предпазливо пияния и заситни към масата им. Ако имаше опашка, каза си Фейнт, щеше наполовина да се поклаща, наполовина да се свива между краката му.
— Ммм. Мммм.
— Това „майсторът“ ли трябваше да е? — попита Фейнт.
Младокът кимна, пое си дъх и понечи отново.
— Преговори за доставка, да?
— Майстор Квел е определено неразположен — каза Глано Тарп.
— Благоразположен, иска да каже — обясни Фейнт. — Какво трябва да се достави и къде?
— Не какво. Кой. Не знам къде.
— Знаеш ли какво — рече Фейнт, — я го вземи този „кой“, доведи го тук и ще го превозим оттук — там, става ли? Хайде, и внимавай къде стъпваш на излизане.
Момчето закима и напусна припряно.
— Откога ти водиш преговорите? — попита я примижал Реканто.
— Знаеш ли, всеки що-годе читав лечител Денъл може да ти оправи болните очи, Илк — отбеляза Фейнт.
— Тебе какво те бърка?
— Бърка ме това, че за малко щеше да ми откъснеш главата, проклет сляп идиот — приличам ли ти на озъбен труп?
— Понякога. Все едно, съобразих в последния момент…
— След като се наведох и те сритах между краката.
— Е, да, труповете не са толкова умни, тъй че всичко е наред. Зададох ти въпрос.
— Зададе, да — звънна гласецът на Глано Тарп. — Виж ни, по-малко сме с колко… шестима, може би седмина. Скоро никъде няма да можем да идем.
— Може би, но може пък това да е нещо бързо и лесно.
Другите я зяпнаха.
Фейнт отстъпи.
— Добре де. Освен това просто заместих Квел, който може изобщо да не напусне онзи клозет.
— Може да е умрял — допусна Суитист Сафърънс.