— Вътрешно експлодицирал — подхвърли Глано Тарп. — Не мисля, че ми се ходи да видя.
— Плъхът тръгна! — изсъска Реканто Илк.
Всички зяпнаха, без да дишат.
Пауза, нослето помръдна, после животинчето заситни още напред. По-близо вече, толкова близо, че се дръпна назад от зловонния дъх.
— Два консула, че ще падне умрял.
— Бъди по-точен — ще падне умрял някой ден, нали?
— Богове на бездната!
Плъхът обаче се задържа, приближи се още мъничко. После се стегна, изпъна вратлето си и започна да лочи локвата слуз на малки накъсани глътки с тънкото си езиче.
— Точно това си мислех, че ще направи — заяви Суитист Сафърънс.
— Лъжкиня.
— Значи вече изобщо няма да се събуди — въздъхна Реканто. — А аз тука ще умра от жажда.
Вратата на клозета се открехна и майстор Квел залитна навън, беше все така начумерен.
— Не ще бе… Трябва ми лечител…
— Ще се оправиш — каза Фейнт. — Слушай, какво ще кажеш за нов контракт?
Очите на Квел леко се оцъклиха, той се завъртя рязко и залитна обратно към клозета.
Толкова рано сутринта улиците на Даруджистан, освен пазарните, бяха призрачни, осеяни със смет и в същото време — някак вълшебни. Златната слънчева светлина галеше всяка повърхност с нежната длан на художник. Смътната мъгла, понесла се от езерото през нощта, вече отново се отдръпваше и оставяше въздуха свеж и прохладен. В по-бедните квартали кепенците по горните етажи се отваряха и малко след това съдържанието на нощни гърнета излиташе навън и пляскаше по улиците и нещастниците, които все още лежаха пияни; мигове по-късно плъхове и други твари изпълзяваха, за да вкусят от свежите дарове.
Скръбният Върховен жрец поведе Маппо Рънт от квартала с храма и надолу в Крайезерния, заобиколи около Втора околовръстна стена, след което поеха към квартал Джадроуби — по същество по същия път, по който бе дошъл треллът предната нощ. Градът около тях се разбуждаше, триеше сънени очи и зяпваше тътрещия се жрец и огромния му спътник.
По някое време излязоха на тясна стръмна улица, насред която беше заседнала огромна пищно украсена карета, каквато Маппо беше виждал някъде, но в момента не можеше да си спомни къде. Шест отегчени коня стояха в хамутите си. Някой беше насипал храна около тях и наоколо имаше достатъчно пресен тор, за да предположи човек, че животните киснат тук от доста време.
Жрецът насочи трелла към една близка кръчма.
— Там, вътре — каза му. — Търговска гилдия Тригали са превърнали в своя специалност пътувания като това, което ти е нужно. Скъпи са, разбира се, но това едва ли е изненадващо, нали?
— И човек просто търси такъв впряг? Не изглежда много ефективно.
— Не, имат си кантори. Някъде. Подробност, която ми е неизвестна, боя се. Знам за този впряг само защото при пристигането си разруши предницата на дюкяна на братовчед ми. — Посочи развалината наблизо и се усмихна като човек, забравил какво означава усмивка. После сви рамене. — Всички тези обрати на съдбата. Благословени със своята случайност и прочие. Ако тук се провалиш, Маппо Рънт, ще те чака дълъг и уморителен път. Тъй че не се проваляй. — Поклони се, обърна се и бавно се отдалечи.
Маппо погледна накриво фасадата на кръчмата. И си спомни къде за последен път беше видял такъв впряг.
„Тремолор.“
Акционер Фейнт тъкмо беше станала и разкършваше гръб да отпусне всички неприятни схващания и усуквания по него, когато вратата на кръчмата се отвори широко и през нея се провря чудовищно грамадна фигура, изви рамене да мине през рамката и наведе глава. Безформен чувал се смъкна от едното рамо, от колана грозно стърчеше грамаден нож. Проклет трелл.
— Глано, я бързо да доведеш майстор Квел.
Навъсен, последният останал жив от екипажа им се надигна и закуцука навън.
Гигантският варварин прекрачи пияния и тръгна към тезгяха. Плъхът вдигна глава към него, после заситни припряно по тезгяха и се свря в ъгъла. Треллът сръга с пръст главата на Куип-младши. Кръчмарят закашля и бавно се изправи, отри устата си. Примига късогледо, щом вдигна погледа си, за да обхване надвисналата над него фигура.
Изкрещя и се дръпна.
— Остави го него — подвикна Фейнт. — Нас търсиш, насам.
— Това, което търся, е закуска — отвърна треллът на поносим дару.
Куип закима припряно и драсна към кухнята, където го посрещнаха женски крясъци. Разкъсващата ушите тирада заглъхна, щом вратата се тръшна след него.
Фейнт издърпа една пейка от близката стена — никой стол нямаше да издържи огромния трелл — и каза:
— Ела тук де. Седни. Обаче трябва да знаеш, Седемте града ги отбягваме. Имаше ужасен мор там; не се знае дали е свършил.
— Не — изръмжа треллът и се приближи до масата. — Нямам желание да се връщам в Седемте града, нито в Немил.
Пейката простена, щом се настани на нея. Суитист Сафърънс поглеждаше новодошлия със странно жаден и напрегнат поглед. Реканто Илк просто беше зяпнал.
Фейнт продължи:
— Истината е, че всъщност не сме във форма за нищо… амбициозно. Майстор Квел трябва да набере още акционери, а това може да ни задържи с дни, ако не и със седмица.
— О, това е неприятно. Казаха, че гилдията ви има кантора тук, в Даруджистан…
— Има, но случайно знам, че ние сме единственият наличен впряг, поне за известно време. Къде се надяваш да отидеш и колко бързо?
— Къде е майсторът ви? Или ти правиш договарянето?
В този момент Глано най-сетне успя да издърпа Квел от клозета. Майсторът беше пребледнял, а краката му като че ли не работеха много добре. Фейнт срещна леко подивелия му поглед.
— По-добре ли е?
— По-добре — изпъшка той, след като Глано общо взето го домъкна до стола му. — Беше проклет бъбречен камък, м-да. Голям колкото ашик — не бях си и помислял, че… все едно. Богове, този пък кой е?
Треллът се надигна и се поклони.
— Моля за извинение. Името ми е Маппо Рънт. — И отново си седна.
Фейнт видя как Квел облиза пресъхналите си устни и с разтреперана ръка заопипва за халба. Намръщи се, като видя, че е празна, и се отпусна отново в стола си.
— Най-омразният трелл от всички. Загубил си го, нали?
Тъмните очи на варварина се присвиха.
— Аха, разбирам.
— Къде? — Гласът на Квел прозвуча почти приглушено.
— Трябва да стигна до един континент, наречен Ледер. До една империя, управлявана от Тайст Едур и един прокълнат император. И да, мога да си платя за неприятностите.
Фейнт никога не беше виждала майстора си толкова объркан. Беше възхитително. Явно Квел знаеше името на трелла, което означаваше… хм, нещо.
— И, ъъъ, той изправи ли се срещу оня император, Маппо? В ритуален двубой?
— Не мисля.
— Защо?
— Вярвам, че щях да… усетя такова нещо…
— Края на света, искаш да кажеш.
— Може би. Не, случи се нещо друго. Не мога да кажа какво, майстор Квел. Трябва да разбера. Ще ме заведете ли там?
— Персоналът ни е намалял — каза Квел. — Но мога да прескоча до кантората да видя дали има списък с чакащи кандидати. Да речем, до утре по това време може да имам отговор.
Грамадният воин въздъхна и се огледа.
— Нямам къде другаде да ида, тъй че ще остана тук дотогава.
— Звучи разумно — рече Квел. — Фейнт, ти си с мен. Останалите, хванете се да почистите, нагледайте конете, впряга и всичко там. После стойте тук, правете компания на Маппо — може да има гадни бивни, но не хапе.
— Но аз хапя — подхвърли Суитист Сафърънс и хвърли на трелла лъстива усмивка.
Маппо я зяпна за миг, после потърка лицето си и се надигна.
— Добре де, къде е закуската все пак?
— Да тръгваме, Фейнт — подкани я Квел, надигна се и потръпна отново.
— Ще се справиш ли?
Той кимна.
— Харадас държи кантората напоследък — може да ме изцери много бързо.