— Ах, пламът на младостта. Може би един ден, паленце, ще си стар — стига глупостта ти да не те убие дотогава — и аз ще те намеря, някъде. Ще седиш на каменните стъпала на някой изоставен храм или — още по-лошо — под величествения паметник на някой мъртъв крал. Загледан как младите бързат насам-натам. Ще седна до теб и ще попитам: „Е, старче, какво се промени?“ А ти ще примижиш, ще подъвчеш беззъби венци, ще се изплюеш и ще поклатиш глава.
— Вечно ли се каниш да живееш, Каллор?
— Да.
— А ако глупостта ти те убие?
Каллор се ухили дивашки.
— Все още не е.
Скинтик погледна през рамо с грейнали очи и изведнъж се разсмя.
— Променям мнението си за тебе.
— Умиращия бог открадна душата на Клип — каза Нимандър. — Отиваме, за да я върнем.
— Желая ви късмет.
— Ще ни трябва, предполагам.
— Не съм от тези, които помагат, Нимандър — рече Каллор. — Дори на близки на Рейк. — И добави: — Особено на близки на Рейк.
— Какво те кара да мислиш, че…
Мъжът го прекъсна със сумтене.
— Виждам него във всички вас, освен в празния, когото наричате Клип. Запътили сте се към Корал. Или поне сте се били запътили натам, преди да ви се наложи това отклонение. Кажете ми, какво си представяте, че ще се случи, когато намерите своя славен баща? Ще протегне ли съвършената си длан, за да погали челата ви, да ви благослови с дара на съществуването? Ще му благодарите ли за привилегията, че сте живи?
— Какво знаеш ти за това? — попита Нимандър настръхнал и усети горещината, зачервила лицето му.
— Аномандър Рейк е гений в започването на нещата. Проблемът му е в довършването им.
„Ах, това пари като истина. Каллор, ти току-що жегна душата ми. Черта, която съм наследил от него значи? Логично е.“
— А когато му заговоря за теб, Каллор, той ще знае ли името ти?
— Дали сме се познавали? Да, познавахме се. Дали харесваше компанията ни? Ще трябва да попиташ него за това. Каладън Бруд беше по-прост, по-лесно можеше да се оправи човек с него. Само пръст и камък. Колкото до К’азз… е, ще науча повече, когато най-сетне го срещна тоя кучи син.
— Не знам тези имена — каза Нимандър. — Каладън Бруд. К’азз.
— Не е особено важно. Бяхме съюзници в две-три войни, нищо повече. А може би някой ден отново ще сме съюзници, кой би могъл да каже? Когато някой могъщ враг ни принуди отново да се съберем в един лагер, на една и съща страна. — Сякаш се замисли за миг за това, след което отрони: — Нищо не се променя.
— В Корал ли се връщаш тогава? Където е нашият баща?
— Не. Допускам, че на прахта, която вдигнах тогава, ще й трябват няколко века, докато улегне. — Канеше се да добави още нещо, но вниманието му се отвлече и той мина пред Нимандър, с което го принуди да спре, и отиде до северната страна на пътя.
— И аз го забелязах това — измърмори Скинтик и също спря.
На петдесетина крачки от пътя, малко зад ивицата отвратителни растения и увитите в парцали фигури, се открояваше руина. Само една от стените на четвъртитата, подобна на кула постройка все още се издигаше на височина човешки бой. Камъните бяха огромни, наместени без хоросан. Дървета от някакъв вид, какъвто Нимандър не беше виждал никога, бяха пуснали корени на стените и дългите им дебели въжета бяха пропълзели като змии надолу до земята. Клоните, голи като скелети, се протягаха хоризонтално във всички посоки, стиснали по шепа черни, жилави като кожа листа.
Ненанда беше спрял фургона и сега всички оглеждаха развалината, която толкова бе привлякла вниманието на Каллор.
— Старо изглежда — промълви Скинтик, улови погледа на Нимандър и намигна.
— Джагът — заяви Каллор. И тръгна натам. Нимандър и Скинтик го последваха.
Браздите в нивата бяха избелели, мъртви, както и противните растения. Дори ужасните облаци насекоми ги нямаше.
Каллор пристъпи между два от труповете, но нямаше достатъчно празнина, така че се пресегна с двете ръце и бутна коловете. От основата блъвна прах, двете плашила се смъкнаха, откачиха се и рухнаха на земята. Воинът продължи напред.
— Можем да се надяваме — промълви Скинтик, когато двамата с Нимандър закрачиха след него.
— На какво?
— Да реши, че Умиращия бог не му харесва. Да премисли и да направи нещо по въпроса.
— Смяташ, че е чак толкова могъщ?
Скинтик го погледна накриво.
— Когато каза, че е бил съюзник с Аномандър и ония другите, не звучеше като да е бил прост войник или низш офицер в нечия армия, нали?
Нимандър се намръщи и поклати глава.