— Нов съм в Даруджистан — каза отново Баратол. — Тъй че това спомоществователство е невъзможно.
— Така е.
— А за чирачеството…
— Също невъзможно. Твърдите, че сте били ковач от много години, и аз не се съмнявам в твърдението ви — доказателството е видно за мен. Това, разбира се, ви прави свръхквалифициран за чирак, но и твърде стар при това.
— Щом не мога да бъда взет за чирак, как мога да намеря спомоществовател?
Усмивка на устните и поклащане на главата. Дланите се вдигат безпомощно.
— Не аз създавам правилата, както разбирате.
— Мога ли да говоря с някой, който би могъл да е намесен в създаването на тези правила?
— Ковач? Не, уви. Всички те си вършат своите ковашки работи, както подобава на професията им.
— Мога да посетя някой от тях, на работното му място. Можете ли да ме насочите към най-близкия?
— Абсолютно не. Те са ми поверили отговорностите по администрирането на Гилдията. Започна ли да правя нещо такова, ще ме накажат дисциплинарно за отклонение от задълженията ми, а съм сигурен, че не искате това да тежи на съвестта ви, нали?
— Всъщност точно тази вина мога да я преживея — измърмори Баратол.
Лицето на чиновника се стегна.
— Доблестният характер е съществено условие, за да станете член на Гилдията.
— Повече от спомоществователството?
— Качествата са равностойни, господине. Вижте, днес съм много зает…
— Спяхте, когато влязох.
— Може просто да е изглеждало така.
— Изглеждаше така, защото беше така.
— Нямам време да споря с вас какво може да сте възприели или не, когато сте влезли в кантората ми…
— Спеше.
— Може просто да сте стигнали до такъв извод.
— Стигнах, защото беше така. Предполагам, че това също може да доведе до дисциплинарни мерки, стане ли известно на членовете.
— Моята дума срещу вашата, а вие явно си имате свой дневен ред, който лошо отразява чувството ви за чест…
— Откога честността отразява лошо нечие чувство за чест?
Чиновникът примига.
— Ами, когато е отмъстителна, разбира се.
Този път бе ред на Баратол да замълчи. Реши да опита нова тактика.
— Мога да платя таксата си за членство в аванс — за година или за повече, ако се налага.
— Без спомоществовател такова плащане би се сметнало за дарение. Имаме законов прецедент, който да потвърди такова тълкуване.
— В смисъл, ще ми вземете парите, без да ми дадете нищо в замяна?
— Това е същността на благотворителното дарение, нали?
— Не мисля, че е, но все едно. Всъщност вие ми казвате, че не мога да стана член на Гилдията на ковачите.
— Членството е отворено за всички ковачи, които желаят да работят в града, уверявам ви. Стига да имат спомоществовател.
— Което го прави затворен дюкян.
— Какво?
— Малазанската империя се натъкна на затворени дюкяни в Седемте града. Разбиха ги и ги отвориха. Мисля, че се проля и малко кръв. Императорът не беше от тези, които ще се свият пред разни професионални монополи.
— Е — отвърна чиновникът и облиза тънките си устни, — слава на всички богове, че малазанците така и не завладяха Даруджистан!
Баратол излезе. Малът го чакаше оттатък улицата. Ядеше някакъв подсладен лед в конус от широко листо. Утринната жега бързо го топеше и по пухкавата длан на лечителя се стичаше червена вода. Устните му бяха зацапани със същото.
Тънките вежди на Малът се вдигнаха, щом ковачът се приближи.
— Да не би да си вече горд, макар и малко пообеднял член на Гилдията?
— Не. Отказаха ми.
— Но защо? Не може ли да вземеш там някой изпит…
— Не.
— О… И сега какво, Баратол?
— Какво ли? А. Все едно, ще си отворя ковачница. Независима.
— Луд ли си? Ще те подпалят. Ще ти натрошат оборудването. Ще хвърлят тълпата срещу теб и ще те пребият до смърт. И това още в деня на отварянето.
Баратол се усмихна. Обичаше малазанците. Въпреки всичко, въпреки безбройните грешки, които бе направила империята, въпреки всичката пролята кръв, обичаше кучите му синове. Гуглата знаеше, изобщо не бяха толкова своеволни и капризни като съотечествениците му. Или като гражданите на Даруджистан, добави той кисело. На пророчествата на Малът отвърна:
— Справял съм се и с по-лошо. Не се тревожи за мен. Смятам да работя тук като ковач, все едно дали Гилдията го иска, или не. И рано или късно ще трябва да ме приемат за член.
— Няма да е много триумфално, ако си мъртъв.
— Няма да съм. Мъртъв де.
— Ще се опитат да спрат всеки, който работи с теб.
— Аз съм много добре запознат с малазанските оръжия и броня, Малът. Работата ми отговаря на военните стандарти в старата ви империя, а както знаеш, те са високи. — Погледна лечителя. — Гилдията ще уплаши ли теб? Приятелите ти?