— Страхотно е, че пак работим заедно — каза Скорч, закрачил щастлив до него. — Като пазачи на имение при това! Никаква черна работа повече за разни миризливи престъпници. Никакво гонене на нещастници заради разни зли пирани. Никакви…
— Този кастелан спомена ли за заплатата?
— Ъ? Не, но трябва да е добра. Трябва. Работата е квалифицирана…
— Скорч, може да е какво ли не, но чак „квалифицирана“ не е. Ние сме там, за да пазим от крадци. И тъй като и тримата сме били крадци в един или друг момент, трябва да сме адски добри в нея. Иначе ще ни уволнят.
— Трябват ни още двама. Той искаше трима, а намерих само теб. Тъй че още двама. Можеш ли да се сетиш за някой?
— Не. Коя фамилия?
— Какво?
— Тази господарка — как се казва?
— Представа нямам.
— От провинцията ли е?
— Така мисля.
— Е, някой благородник да е умрял наскоро и това да я е привлякло тук? Наследство имам предвид?
— Откъде да знам? Да не мислиш, че си правя труда да следя кой е умрял в тая тълпа? Те не ме интересуват, искам да кажа.
— Трябваше да питаме Круппе, той щеше да знае.
— Е, не попитахме, но това изобщо не е важно. Намерихме си законна работа, и тримата. Скоро ще станем, м-м, законни. Тъй че престани да разпитваш за всичко, Тор! Ще го развалиш!
— Как може няколко разумни въпроса да развалят нещо?
— Просто ме изнервя — отвърна Скорч. — А, между другото, не можеш да видиш кастелана.
— Защо? С кого тогава ще говорим за наемането ни?
— Не, нямам предвид това. Искам да кажа, че не можеш да го видиш. Целият е увит в парцали. С качулка, с ръкавици и маска. Това имам предвид. Виж, неговото име го научих, Стъдлок.
— Не говориш сериозно.
— Сериозно бе. Така се казва.
— Кастеланът е увит като труп и ти не го намираш за малко необичайно?
— Може да го е страх от слънцето или нещо такова. Няма защо да си подозрителен. Никога ли не си срещал странни хора в живота си, Тор?
А Торвалд Ном погледна Скорч и разбра, че изобщо няма отговор на това.
— Виждам, че си намерил друг кандидат — каза Стъдлок. — Чудесно. И да, той ще е съвсем на място. Може би като капитан на домашната гвардия?
Торвалд се сепна.
— Още не съм казал и дума, а вече ме повишихте?
— Сравнителният анализ придава убедителност на тази оценка. Името ви?
— Торвалд Ном.
— От дома Ном. Това няма ли да доведе до конфликт на интереси?
— Защо?
— Господарката скоро ще поеме вакантен пост в Съвета.
— О! Е, нямам нищо общо с делата на дома Ном. В града сме десетки с това име, разбира се, с връзки навсякъде, включително извън континента. Аз обаче не влизам във всичко това.
— Отхвърлен ли си?
— Не, нищо такова, ъъъ, крайно. По-скоро е въпрос на… интереси.
— Липсва ти амбиция.
— Точно.
— Много хубав маникюр, Торвалд Ном.
— Ъъъ, благодаря. Бих могъл да препоръчам… — Но идеята угасна в болезнено мълчание и Торвалд се постара да не погледне повече към увитите пръсти на кастелана.
В този момент Леф се появи от другата страна на главната сграда. Устните и очите му бяха яркооранжеви.
— Ей, Леф. Помниш ли онзи котарак, на който седна в оная кръчма? — обади се Скорч.
— И какво?
— Нищо. Просто ми напомни как дивашки му се опулиха очите.
— Какво искаш да кажеш?
— Нищо. Просто се сетих. Виж, доведох Тор.
— Виждам — изръмжа Леф. — Хванал съм червеи грева.
Торвалд Ном се намръщи.
— Хората не могат да хванат червеи грева. Рибата хваща червеи грева, от ядене на заразена мида.
Опулените оранжеви очи на Леф се опулиха още повече и той се обърна рязко към кастелана. А той сви рамене и рече:
— Червеи джурбен?
— Онези, дето живеят долу в пещерите ли? — изсумтя Торвалд Ном. — В кухините със зелен газ? Те са дълги колкото мъжки крак и почти толкова дебели.
Кастеланът въздъхна.
— Призракът на грешното диагностициране мъчи всички ни. Искрено се извинявам, Леф. Може би неразположението ти се дължи на някое друго заболяване. Все едно, капките ще свършат до месец-два.
— Ще имам очи на премазана котка месец-два?
— За предпочитане е пред червеите грева според мен. Е, господа, сега да намерим домашния шивач. Нещо черно и обшито със златен брокат, струва ми се. Цветовете на фамилията и прочие. А след това кратко резюме на задълженията ви, дни за отпуск и всичко останало.
— Това резюме ще включи ли и заплатата? — попита Торвалд Ном.
— Естествено. Като на капитан, ще ви се плаща по двайсет и пет сребърни консула седмично, Торвалд Ном. На Скорч и Леф, като на стражи, по петнайсет. Приемливо ли е?