— Предавам се на милостта на Сина на Тъмата…
— Предателите не могат да се предават, Хегест. Ще те убия тук, сега. Мога да го направя бързо или бавно. Ако отговориш на въпросите ми, ще ти дам милостта, която така и не намери великодушие да дадеш на други. Ако откажеш, ще направя с теб това, което ти направи на толкова много, много жертви — да, добре помня. Коя съдба избираш, Хегест?
— Всичко ще ти кажа. В замяна на живота си.
— Твоят живот не е разменна монета в тази сделка.
Мъжът заплака.
— Достатъчно — изръмжа сиърдоминът. — Днес аз съм това, което ти бе някога, Хегест. Кажи ми, сълзите на твоите жертви смекчиха ли сърцето ти? Не, нито веднъж. Тъй че изтрий лицето си. И ми отговори.
Мъжът кимна. Сиърдоминът започна да задава въпросите си.
По-късно — верен на думата си — сиърдоминът прояви милост, дотолкова, доколкото тази дума означава нещо, когато отнемаш нечий живот, а той добре знаеше, че не означава кой знае какво. Изтри оръжието си в наметалото на Хегест.
Беше ли той, в такъв случай, с нещо по-различен от тези глупци? Имаше безброй пътища, по които можеше да тръгне и които можеха да го доведат до обратното твърдение, всеки от тях — криволичещ и изпълнен със заблуди. Несъмнено, каза си той, докато се измъкваше навън, стореното от него слагаше край на нещо, докато онова, което бяха кроили тези глупаци, бе началото на нещо друго, нещо мръсно, което със сигурност щеше да доведе до проливане на невинна кръв. По тази мяра неговото престъпление бе много по-малко. Защо тогава душата му се чувстваше толкова омърсена, уязвена?
Логичните разсъждения може да доведат човек до ужас, стъпка по стъпка. Сега той носеше със себе си списък от имена, гнусните подробности от план да бъдат прогонени Тайст Андий, и макар да знаеше, че този план е обречен на провал, да го остави без последствия означаваше да допусне хаос и страдания. Тъй че щеше да убива отново. Тихо, без да разкрива нищо пред никого, защото това бе акт на позор. За неговата раса, за хората и техните глупави, зли наклонности.
И все пак не искаше да е ръката на справедливостта, защото тази ръка винаги е кървава и често сляпа и безразсъдна, склонна към всякакви крайности.
Най-жестоката подробност от всички, които беше научил тази нощ, бе това, че заговорническата мрежа стига до лагера на поклонниците. Хегест не знаеше кои са играчите там, но беше ясно, че са важни, може би дори съществени. Сиърдоминът трябваше да се върне в лагера и от тази мисъл му призляваше.
Салинд, Върховната жрица, дали и тя беше сред заговорниците? Дали този акт на узурпация не беше религиозен в сърцевината си? Не за първи път една религия или култ щеше да се разгори с пламъка на праведната самоувереност и пуританската ревност и да доведе до отвратителен конфликт. А не беше ли слушал той, неведнъж, дръзкото твърдение, че Синът на Тъмата няма никакви права над района извън Нощ? Нелеп възглед, да, незащитим, от този вид, който привлича фанатиците, вдигнали свитите си юмруци във въздуха.
Известно време беше подхранвал в себе си вярата, че не е единствен в приемането си на управлението на Тайст Андий и в уважението си към мъдростта, проявявана непрекъснато от Сина на Тъмата. Дарът на мир и стабилност, сигурните недвусмислени правила на закона, наложен от същества, чиято цивилизация се простираше десетки хиляди години назад — дори и по-дълго, ако слуховете изобщо бяха точни. Как можеше човек да негодува срещу този дар?
Мнозина негодуваха, това вече бе ясно. Идеята за свобода може да накара дори мирът и редът да изглеждат потиснически, да породи подозрението за някаква скрита цел, за някаква огромна измама, за някакво неопределено престъпление, което се извършва извън знанието на хората. Това бе по-великодушният начин да видиш нещата. Алтернативата бе да признаеш, че хората са по природа склонни към конфликт, прокълнати с алчните пристрастия на духа.
Стигна до стръмната рампа, отвеждаща към добре прикрития вход към тунелите — плъховете се разбягаха от пътя му, — и излезе в по-топлия, по-сух въздух на Нощ. Да, щеше да се наложи да отиде в лагера на поклонниците, но не сега. Това изискваше известно планиране. Освен това, ако успееше да прочисти раковото образувание в града, заговорниците там, навън, щяха да се окажат изолирани, безпомощни и неспособни да постигнат каквото и да било. След това спокойно можеше да се заеме с тях.
Да, това беше по-добрият ход. Разумен и методичен, каквото трябваше да е правосъдието. Не избягваше умишлено това пътуване.