— Подозираш, че са почистили за нас ли?
— С труповете в кладенеца и оцапаните със сукървица чаршафи ли? Вероятно. Логично би било да тръгнем по главната улица, а това е първият хан на пътя ни. — Замълча и се огледа. — Явно има много начини да се подготвиш за гости. Кой би могъл да проумее човешките култури, впрочем?
Отвън Ненанда и останалите вече разтоварваха фургона.
Нимандър отиде до входа за гостилницата и се наведе, за да погледне вътре. Беше тъмно, въздухът бе наситен с лютивия, горчиво-сладък мирис на келик. Чу стъпките на Скинтик нагоре по стълбището и реши да остави горния етаж на него. Една стъпка надолу, на покрития със стърготини под. Масите и столовете бяха избутани до едната стена. Подът беше покрит с петна и съсирени буци, които му напомниха за тор в ясли. Само дето не беше тор.
Зад тезгяха намери няколко реда прашни глинени бутилки и делви с вино и ейл. Стъклениците с келик бяха разпилени по пода, някои счупени, от други все още капеше тъмна течност.
Външната врата се отвори широко и Ненанда пристъпи вътре, с ръка на дръжката на меча. Бързо огледа, после срещна погледа на Нимандър и сви рамене.
— Викаше ли ме?
— Конюшните?
— Достатъчно добре снабдени, поне за няколко дни. Има ръчна помпа и чучур над коритото. Водата мирише кисело, но иначе е добра — конете не се поколебаха. — Закрачи навътре. — Мисля си обаче за тези трупове в кладенеца, Нимандър. Мъртви от твърде много келик. Подозирам, че кладенецът всъщност е бил сух. Просто са го използвали да пускат в него умрелите веднага щом умрат.
Нимандър се върна при вратата към преддверието.
Десра и Кедевис бяха внесли Клип и тъкмо го слагаха на пода. Скинтик беше на стълбите, на няколко стъпала над купчината прогизнали постелки, и гледаше двете заети с Клип жени. Погледна Нимандър и каза:
— Нищо освен хлебарки и бълхи. Все пак не мисля, че е добре да използваме стаите — има някаква странна миризма горе, доста неприятна.
— И тази стая ще ни свърши работа — каза Нимандър и отиде да погледне Клип. — Някаква промяна?
Десра вдигна глава.
— Не. Същата лека треска, същото плитко дишане.
Аранта влезе, огледа се, отиде до нишата, вдигна подвижния тезгях и пристъпи вътре. Опита бравата на дъсчената врата и щом тя се отвори, изчезна в задната стаичка.
— Май ни се пишка — изсумтя Скинтик.
Нимандър потърка лицето си, раздвижи пръстите си, за да облекчи болката, след това, щом влезе и Ненанда, каза на всички:
— Със Скинтик ще тръгнем веднага. Останалите… може да се натъкнем на неприятност във всеки момент. Ако стане това, един от нас ще се опита да се върне тук…
— Ако се натъкнете на неприятност — обади се Аранта иззад вратата, — ще го разберем.
„О? Как?“
— Добре. Не би трябвало да се забавим.
Бяха донесли цялото си снаряжение и сега пред очите му първо Десра, а после всички останали започнаха да подготвят оръжията си, да навличат тънко изплетените ризници и металните ръкавици. Той гледаше как се приготвят за битка и мълчеше. Изпълни го някакво терзание. Всичко това не беше както трябва. Изобщо не беше както трябва. А нищо не можеше да направи.
Скинтик се провря покрай купчината постелки, дръпна го за ръката и го изведе навън.
— Всичко ще е наред с тях — каза му. — Притеснен съм за нас двамата.
— За нас? Защо?
Скинтик само се усмихна.
Минаха през портата и отново излязоха на главната улица. Въздухът беше застоял и душен от следобедната топлина, изнервящ. Смътното пеене сякаш ги приканваше към центъра на града. Спогледаха се. Скинтик сви рамене. Тръгнаха натам.
— Онази машина…
— Какво, Скинтик?
— Откъде мислиш, че е дошла? Изглежда все едно просто… се е появила, точно над една от сградите, след което е паднала, премазала е всичко и накрая — самата себе си. Помниш ли онези странни помпи под улица Дрет в град Малаз? Уидал ги откри в тунелите, които проучвахме. Взе ни на обикол…
— Помня, Скинтик.
— Напомня ми за онези машини — всички тези зъбци и лостове, как са свързани всички елементи, толкова хитроумно, гениално — не мога да си представя ума, който би могъл да измисли такива конструкции.
— За какво ми казваш всичко това, Скинтик?
— Просто се чудя дали това чудо не е свързано по някакъв начин с пристигането на Умиращия бог.
— Как да е свързано?
— Ами ако е било нещо като небесна цитадела? По-малка версия, явно. Ако Умиращия бог е бил вътре в нея? Някаква злополука го е свалила, местните са го измъкнали. Ами ако тази машина е била нещо като трон?
Нимандър се замисли. Интересна идея. Андарист веднъж бе обяснил, че небесните цитадели — като тази, която си бе присвоил Аномандър Рейк — не са творения на магия, че всъщност летящите крепости се поддържали високо в небесата с помощта на тайнствени технологични манипулации.