Изтласкай го във ямата дълбокане искаш и да знаешкогато се прекърши и изпиташжестокото напомнянече всичко щомогъл си ти да сторише вече минало. Проклятие!
Изтласкай го далеч във ъгъла,безсмислено е, тъй ческръбта спести мине ти хареса тъй високата цена —най-кървавата рана —когато търсеше единствено наслададо сетните си дни.
Изтласкай го, докато тона тласъка отвърне,извикай в потрес, викай,не ти е хрумвало, не си помислял никогакакво ще причини отдръпването.Сега страха си изплачи в невериеи свършено е, мъртво е.
Изтласкай се напред,очите издери на ближнитене чака никакво наследстводецата ти блестящиубито е, убито еи мъртво бъдещето, храна за свята слава.Светът е свършил. Свършил.
Предсмъртна изповед на Силбан
Силбан от Ейрън
13.
Видяхме го да идва — левга или повече.Залиташе под тежестта на бреметов ръцете си.Помислихме, че е с корона,но щом се доближи,венецът се оказа змийска кожа,опашката захапала.Разсмяхме се и пихме, като падна,извикахме с възторг, когато станас прелестно изящество.Замлъкнахме, когато доближи,с очите си видяхме и че бреметое непокътнато.Застинахме пред облекчената усмивка,а той ни каза: този нов и лъчезаренсвят, открит от негое вече наш.Смълчани гледахме — всевишни богове —омаяни от незаслужените дарове,докато вадехме ножовете.И режехме във дръзката си гордостдимящи кървави парчета,деляхме капещата плячкаи до насита ядохме.Видяхме, че заплака, щом нищо не остана,назад отстъпи, скръбен и отчаян,ръце отпуснал.Но вълците превръщат в мърша всеки свят,отвърнахме, разкрили своя нравсъс цялата невинности прогласихме с жар смирената си чистота.Но той не чу, обърнал вече гръб,докато ставаше горчив вкусъти плъзваше коварната отрова.Видяхме го да си отива — левга или повече.Самотните му крачки.Раздялата му скръбна с добротата ни.Щастливото избиване на нас, безумците.Ухапаните от змия, до смърт.
Сетните дни на нашето наследство
Фишер кел Тат
Грамадните пружини изтрещяха, за да убият главоломния сблъсък. После, докато огромното возило залиташе, Грънтъл за миг зърна как един от братята Боул, изтървал ръкохватките, се превъртя в песъчливия въздух, ръцете се размахаха, краката заритаха, лицето се облещи от изненада.
Задържащото въже се изопна и Грънтъл видя, че идиотът го беше вързал за глезените си. Боул изхвърча надолу и се изгуби от поглед.
Конете цвилеха побеснели, гривите плющяха в отчаяния им напън през каменистия пресечен терен. Призрачни фигури надаваха глухи викове, докато грамадните животни ги тъпчеха с копита, впрягът болезнено подскачаше над премазаните тела.
Някой изкрещя в ухото му, Грънтъл се извърна на мястото си на покрива на впряга и видя как другият брат Боул — Юла — дърпа въжето. Появи се стъпало — без мокасин, дългите мръсни пръсти мърдаха, сякаш търсеха да се докопат до нещо — а след това прасец и кокалесто коляно. След миг Емби се пресегна нагоре, напипа дръжка и се покатери на покрива. С най-странната дивашка усмивка, каквато Грънтъл бе виждал.
Впрягът на Тригали препускаше бясно в сумрака, през кипящи тълпи. Докато се врязваха като кораб, порещ безумните морски вълни, към страните на фургона се пресягаха полуизгнили ръце. Някои успяваха да се задържат, докато ръцете им се откъснат от ставите. Други се издърпваха от земята и започваха да се катерят нагоре, търсеха по-здрава опора.
И тук се проявяваше основната функция на акционерите. Суитист Сафърънс, ниската пълничка жена с лъчезарната усмивка, изръмжа и посече с малката брадвичка към една протягаща се ръка. Костите изпращяха като пръчки, Суитист изкрещя и изрита похотливо озъбеното съсухрено лице толкова силно, че отпра главата от раменете.
Проклети трупове — препускаха през море от оживели трупове и като че ли буквално всички искаха да си купят превоз.
До Грънтъл се изправи огромна скотска фигура. Баргаст, космат като горила, с остри черни зъби, оголени в победоносна усмивка.
Грънтъл освободи едната си ръка от месинговата халка, издърпа единия си къс меч и посече с тежкото острие лицето на трупа. Съществото залитна назад, долната половина на усмивката изведнъж се стопи. Грънтъл се изви още и изрита баргаста в гърдите. Привидението полетя назад. Миг след това се появи още някой, хилав в раменете, издълженото теме — покрито с плъшо сиви косми и с набръчкано лице отдолу.