Грънтъл изрита отново.
Впрягът подскочи дивашки, щом огромните колелета се превъртяха над нещо голямо. Грънтъл усети как се люшна през ръба на покрива и изрева от болка, когато ръката му се изпъна и изпука, вкопчена в халката. Ноктести пръсти задращиха бедрата му и той изрита в паника. Петата му удари нещо, което не поддаде, и той се възползва от това, за да се оттласне отново на покрива.
На отсрещната страна трима мъртъвци се нахвърлиха върху Суитист Сафърънс, и тримата като че ли решили да я изнасилят. Тя се загърчи под тях, сечеше с брадвите, хапеше съсухрените ръце и блъскаше с глава, щом някой понечеше да я целуне. После се намеси Реканто Илк, връхлетя със странния си, назъбен като коса дълъг нож, засече по ставите — рамене, колене, лакти — и замята долу отсечените крайници.
Грънтъл се надигна на колене и се огледа навъсено. Разбра, че пълчищата трупове се движат в една и съща посока, докато впрягът цепеше косо на пътя им — и докато съпротивата пред впряга се усилваше и фигурите се стичаха към тях, инерцията започна неумолимо да отслабва, конете вдигаха високо крака, за да изгазят през все повечето немрящи.
Някой крещеше откъм задницата на фургона, Грънтъл се обърна и видя, че Фейнт се е навела и реве нещо през плътно затворения прозорец.
Последва нов съкрушителен удар. Впрягът се разтърси дивашки и във въздуха отекна демоничен рев. Огромни нокти отпраха парчета дърво.
— Махайте ни оттук!
Грънтъл беше повече от съгласен, когато демонът изведнъж се извиси пред очите му и люспестите ръце посегнаха към него.
Той изръмжа и скочи, вече с двата меча в ръце.
Издължена зъбата муцуна се изпъна напред със съсък.
В отговор Грънтъл нададе оглушителен рев, кривите мечове засякоха, врязаха се в дебелата кожа, хлъзнаха се дълбоко навътре в безжизнената плът, до костите на дългия демонски врат.
Видя за миг как нещо като изненада пробяга в хлътналите очи на съществото, а след това главата и половината врат паднаха долу.
Още два дивашки удара и ръцете отхвърчаха във въздуха.
Тялото се смъкна назад, но още докато падаше, по-малки трупове вече се катереха по него като по стълба.
И той чу странен звук някъде напред — ритмичен, като дрънченето на оръжия по ръбовете на щитове. Но звукът беше твърде силен за това, твърде оглушителен, освен ако… Грънтъл се изправи и погледна напред.
Армия. Мъртви войници. Движеха се в бойни редици, в карета и клинове, маршируваха редом с всички останали — невъобразима чет. Той зяпна, мъчеше се да възприеме необятните мащаби на тази сила. Доколкото можеше да види, пред тях… „Богове на бездната, всички мъртви, всички в поход… но накъде? Към каква война?“
Гледката изведнъж се замъгли, разпадна се на късове. Каляската сякаш хлътна под него. Плъзна се мрак, изпълнен с мириса на море, грохот на вълни, пясък се просна под колелетата. Близката страна на каляската изстърга в ствола на една палма и се посипа дъжд от големи колкото гранати плодове, затупаха по покрива, затъркаляха се долу. Конете залитнаха, забавиха бесния си бяг и след миг впрягът бавно затъна в пясъка и замря.
Грънтъл погледна нагоре и видя звезди в кротко нощно небе.
Под него вратата на каляската изскърца, отвори се и някой се изтърколи долу и заповръща на пясъка, кашляше, плюеше и сипеше проклятия.
Майстор Квел.
Грънтъл слезе по спиците на най-близкото колело и тръгна с разтреперани крака към чародея.
Той още стоеше на четири крака и бълваше последните остатъци от онова, което бе задържал в стомаха си.
— Ох — изпъшка той. — Такова главоболие…
Фейнт застана до Грънтъл. Беше носила железен шлем, но го беше изгубила и сега косата й висеше на сплъстени кичури около кръглото й лице.
— Помислих си, че някой проклет тигър е скочил между нас — рече тя. — Но се оказа, че си ти. Вся ужас у един демон. Значи е вярно. Тези татуировки изобщо не са татуировки.
Глано Тарп беше скочил долу и се присви, за да избегне зъбите на близкия кон.
— Видяхте ли как изхвърча Емби Боул? Богове, беше идиозно!
Грънтъл се намръщи.
— Идио… какво?
— Идиотски грандиозно — обясни Фейнт. — Или грандиозно идиотско. Ти соултейкън ли си?
Той я погледна накриво и тръгна да разузнае.
Задачата приключи бързо. Намираха се на остров. Много малък остров, по-малко от петдесет крачки на ширина. Пясъкът представляваше натрошен корал, блестеше сребрист на звездната светлина. В центъра се издигаха две палми. В околните плитчини, на около хиляда разтега, минаваха ивици риф около целия атол, изгърбени над водата като морско влечуго. Виждаха се още острови, някои — по-големи от този, на който бяха, разпръснати като мъниста на скъсан наниз, най-близкият — може би на три хиляди разтега.