Като видя Сордико Куалм и Искарал Пъст, мъжът се надигна и се поклони на домакинята си.
— До следващия път, милейди.
Втори, по-бегъл поклон към Върховната жрица и Искарал Пъст, след което мъжът си тръгна.
Сордико Куалм влезе в кръга и застана отдясно на вече освободения стол. И за изумление на Искарал Пъст (и за радост, миг по-късно) удостои домакинята с изящен реверанс.
— Лейди Енви.
— Моля те, скъпа, заповядай — отвърна лейди Енви. След това, щом Искарал Пъст пристъпи колебливо и се появи пред нея, и най-сетне видя възхитителното й лице, така чудесно подхождащо на красивата й коса и на гъвкавата уравновесеност на нейната, ъъъ, поза там в изтънчения стол, кръстосала крака и показала закръглено бедро, което просто молеше да го погалиш, се намръщи и рече: — Може би трябва да наредя да донесат сандък с пясък за намереничето ти, Върховна жрице? Да има къде да си играе и да му текат лигите.
— По-скоро ще трябва да го заровим в него, уви.
— Интересно предложение.
В този момент се появи Турули с още един стол. Приликата между него и статуите беше някак смущаваща и Искарал Пъст потръпна, бързо се поклони на лейди Енви и се настани на стола.
— Красотата й бие дори тази на Върховната жрица! Хм, а я си представи и двете…
— Искарал Пъст! — сопна се Сордико Куалм. — Наредих ти да мълчиш, нали?
— Но аз нищо не казах, любов моя! Нищичко!
— Не съм твоя любов и никога няма да бъда.
Той се подсмихна и пак замърмори:
— Ще си играя с тези две хубавици, ту с едната, ту с другата, ще ги докарам и двете до спазми на ревност с чара си, докато се плъзгам с лекота от една на друга. Щипнеш тук, забършеш там! О, такова наслаждение ще е!
— Мисля си да го убия — каза лейди Енви на Сордико Куалм.
— Уви, той е Магът на Сянка.
— Не може да си сериозна!
— О, да! — викна Искарал Пъст. — Сериозна е! Нещо повече, крайно благоприятно е, че съм тук, защото знам нещо, което ти не знаеш!
— Ужас — въздъхна лейди Енви. — Такава хубава сутрин, и да ми я съсипят така.
— Кой беше той? — настоя Искарал. — Този мъж, дето беше тук? Кой беше?
— Защо трябва да ти казвам?
— В замяна — ти задоволяваш моето любопитство, а аз твоето — тъй че ще се задоволим взаимно, и да видим как ще ти хареса това, Сордико Куалм? Ха!
Лейди Енви се потърка по слепоочията и каза съкрушено:
— Бардът, Фишер кел Тат. Изключителен човек. Подканва към… изповед. В града имаше ужасни събития…
— Не толкова ужасни, колкото това, което аз имам да ти кажа! — заяви Искарал Пъст.
Сордико се почеса по челото.
— Ето на, действа!
Лейди Енви го изгледа накриво.
— Ако ти отстъпя за тази размяна, маг, след това ще се въздържаш ли малко, за да ни позволиш с Върховната жрица да си проведем разговора?
— Въздържаността ми е гарантирана, лейди Енви. Разбира се, правя това обещание само ако и вие направите същото.
— Какво по-точно имаш предвид?
— Лейди Енви, аз пристигнах на кораб.
— Какво от това?
— Кораб, притежаван от една изключително апетитна жена…
— Ох, не и още една! — простена Сордико Куалм.
— Горкото същество — измърмори лейди Енви.
— Едва ли. — Искарал Пъст се отпусна в стола си и го килна на задните крака, за да може погледът му да обхване и двете жени. — Как мечтая за мигове като този! Виж как се хващат за всяка моя дума! Хванах ги, в ръчичките ми са!
— Какво му е на този, Върховна жрице?
— Думи нямам да ви го опиша.
Искарал Пъст заоглежда дланите си, ноктите си — но от това леко му се догади, понеже бок’арала имаха навика да му смучат пръстите, докато спеше, и те бяха постоянно сбръчкани, смачкани и определено неприятни, тъй че той извърна небрежно очи и се усети, че е зяпнал Турули, което също не беше особено добра идея, тъй че ей там, онова цвете — съвсем безопасно, предполагаше — докато не дойде време отново да срещне изключителните очи на лейди Енви.
— М-да — провлече той, — виждам приликата най-после, въпреки че ти победи във войната на съвършенство. Не с много, но все пак триумфираш и затова мога само да аплодирам и да се възхищавам и прочие. Тъй или иначе, в същия този момент, пребивава, тук, на кораб, в залива, не кой да е, а вашата възлюбена сестра Спайт!