Първият жест дойде от качулатия със скритото лице — вдигане и вяло махване с тоягата.
— Хубав кон.
— По-лесен е за езда от куче — отвърна Карса.
Тъмнокосият изсумтя.
— Този е неподатлив на магия, Котильон — каза качулатият. — Макар че кръвта му е древна, чудя се дали всички смъртни един ден ще са като него? Край на чудесата. Нищо освен тъпо, банално съществуване, нищо освен досадно ежедневие, лишено от чудеса. — Тоягата мушна във въздуха. — Свят на бюрократи. Скучни, вкиснати и нещастни като заседание на чиновници. В такъв свят, Котильон, дори боговете няма да гостуват. Освен на поклонение на досадата.
— Твърде философско от твоя страна, Сенкотрон — отвърна този, когото нарекоха Котильон. — Но дали този е наистина подходящата публика? Почти надушвам мечата пикня по него.
— Това е Лок — каза Сенкотрон. — Въргаля се преди малко в едни листа.
Карса се подпря на рога на странното седло, което Сеймар Дев бе пригодила за Хавок още в Ледерас.
— Ако аз съм чиновник, значи едно пророчество ще се окаже вярно.
— О, и кое ли ще да е то? — попита Котильон, развеселен сякаш от това, че Карса изобщо притежава дар слово.
— Тиранията на числобройците ще е кървава.
Сенкотрон се изсмя хрипливо, покашля се след мълчанието на двамата и рече:
— Хъм.
Котильон присви очи.
— В Даруджистан те очаква един храм, тоблакай. Корона и трон за взимане.
Карса се намръщи.
— Стига с този боклук. Казах на Сакатия бог, че не ме интересува. Съдбата си е моя и на никой друг.
— О? — Тоягата в ръката на Сенкотрон се люшна отново във въздуха като безглава змия. — Не те насърчаваме ти да го вземеш. Ни най-малко. Ти на онзи трон би било… печално. Но той ще те привлече, тоблакай, както ловците привличат стръвен лъв. Право в ямата, пълна с колове.
— Умният лъв знае кога да се обърне — каза Карса. — Ще видиш как ще се пръснат ловците.
— Точно защото те разбираме, тоблакай, не насъскваме Хрътките срещу теб. Ти носиш своята съдба като знаме. Зловещо знаме, да, но пък единствената му отлика е в това, че е открито. Знаеш ли, че и ние напуснахме цивилизацията? Писарите настъпваха отвсякъде, чиновниците с посинелите им от мастило езици и шавливите очички, влачещите им се крака и гърбиците, сухите им списъци. О, мерят и пресмятат всичко! Допустими нива на мизерия и страдание! — Тоягата удари по земята. — Допустими? Мамицата му, кой казва, че което и да е ниво е допустимо? Кой ум може да разсъждава така?
Карса се ухили.
— Цивилизованият, кой.
— Точно така! — Сенкотрон се обърна към Котильон. — А ти се съмняваше в тогова!
— Поправям се, Сенкотрон — отвърна с гримаса Котильон. — Ако Сакатия бог още не е научил уроците си с този воин, явно предстоят още уроци. Можем да го оставим на тях. И да оставим и този тоблакай също.
— Освен една подробност — изхъхри Сенкотрон. — Тоблакай, вслушай се в това предупреждение, ако цениш съдбата, към която се стремиш. Не се изпречвай на Пътника. Никога.
Карса се ухили широко.
— Разбрали сме се двамата.
— Нима?
— Аз няма да му се изпреча, и той на мене.
Сенкотрон и Котильон се смълчаха, замислени сякаш.
Карса изправи гръб и подръпна юздите. Хавок вдигна глава, ноздрите му се разшириха.
— Убих два дерагота — заяви Карса.
— Знаем — отвърна Котильон.
— Тяхната наглост беше слабото им място под корема. Лесно за досег. Лесно да си напъхам ръцете. Убих ги, защото мислеха, че съм слаб.
Котильон го изгледа насмешливо.
— Като говорим за наглост…
— Говорех за уроци — отсече Карса. — Смеете се на тия, дето идват при Сакатия бог. Може някой ден аз да се смея на тия, дето идват при вас.
Котильон и Сенкотрон, със струпалите се около тях Хрътки, гледаха как тоблакаят се отдалечава на джагския си кон.
Тоягата тропна.
— Усети ли онези в меча му?
Котильон кимна.
— Те са… — Следващата дума сякаш затрудни Сенкотрон. — Горди.
А Котильон отново нямаше какво да отвърне, освен да кимне. Изведнъж Сенкотрон се изкиска — звук, който сепна Хрътките, но той сякаш не забеляза тази подробност и каза:
— Ох, горките чиновници!
— Облак ли е това на хоризонта?
На въпроса на Реканто Илк Маппо вдигна глава и проследи примижалия му поглед. Изведнъж се надигна.
— Повече от облак.
Суитист Сафърънс се изправи с пъшкане и отупа пясъка от пищния си задник.
— Майстор Кв… еллл!
Пред очите на Маппо екипажът се раздвижи, застягаха ремъци, заоправяха ръкохватките и халките по каляската. Конете се размърдаха, изведнъж станали неспокойни, завъртяха очи и заизпъваха уши. Грънтъл застана до трелла.