— Гадна буря ще е и май идва право към нас.
— Тези хора ме изумяват — призна Маппо. — Ще ни помете всеки момент, а те изглеждат… само леко възбудени.
— Луди са, Маппо. — Изгледа го и добави: — Трябва съвсем да си се отчаял, за да наемеш тази сган.
— Защо майстор Квел изглеждаше безразличен от това, че пусна възкръснал дракон в този свят? — попита Маппо.
— Е, едва ли безразличен. Каза: „Олеле!“ Поне си мисля, че го чух, но може да е било въображението ми. Тази Гилдия Тригали… тези впрягове сигурно непрекъснато влачат разни неща от едно селение в друго. Виж го онзи ходещ труп там.
Двамата се обърнаха и загледаха мълчаливо съсухрената фигура — трупът беше насъбрал няколко захвърлени ремъка и едно въже и оглеждаше преценяващо едно от колелата на каляската.
Вятърът изведнъж стана отривист, по-хладен и някак… странно зареден.
Един от конете изцвили и заудря с копита по пясъка. Другите се заразиха от нервността му и залудуваха и те. Каляската се раздруса и се люшна напред. Майстор Квел вече помагаше на Прешъс Тимбъл да се провре през вратата — накрая ускори нещата със силно бутване отзад. После се огледа с леко подивял поглед и викна на Маппо:
— Качвайте се! Тръгваме!
— Тъкмо навреме — подхвърли Грънтъл.
Маппо тръгна към впряга, но спря и се обърна към Грънтъл.
— Моля те, внимавай.
— Само да разбера какво ще става. Квел! Кой лабиринт използваме сега? И нямаше ли да е добре да си го отворил вече?
— Качвай се на проклетата каляска! — кресна Квел.
— Добре, обаче…
— Идиот! — изрева Фейнт от покрива. — Още ли не си разбрал? — И заби пръст към кипналия черен облак, който вече почти беше затулил небето. — Това ще използваме!
— Но… чакай… как…
— Качвай се, тъпако, или се дави!
— Качвай се! — изврещя отгоре и Суитист Сафърънс. — И пак може да се удавиш!
Грънтъл видя, че трупът се е вързал за спиците на колелото.
„Богове на бездната, какво правя тук!?“
Откъм рифовете отекна грохот. Той се обърна и видя стена побесняла разпенена вода, връхлитаща да погълне целия остров.
Хвърли се към впряга. Докато се катереше в паника и опипваше за въжетата, Реканто Илк примижа и попита:
— Качи ли се вече?
Конете зацвилиха, все едно се смееха.
15.
Много деца в най-ранните си години обикват места, където не са били никога. Често тази възхита рухва окончателно в пълзежа през кишата на мрачно и объркано юношество към плоската напукана котловина на зрелостта с нейните безветрени гледки, спотаени отвъд хоризонта. Е, добре, понякога подобни дарования на любопитство, възхита и жажда за приключение наистина оцеляват след тягостното пътуване, въпросните жертви свършват като творци, учени, изобретатели и други престъпници, склонни да се противопоставят на изтърканата баналност на мирния живот. Но тях нека засега оставим настрана, след като въпреки цялото тяхно безразсъдно подривно поведение нищо всъщност не се променя, освен в служба на удобството.
В закътаната сърцевина на своето същество Байниск все още беше дете. Тромав в израстването си, да, непохватен в тяло, до чиито възможности все още не се беше домогнал, но все още не беше предал любовта си към непознатото. И поради това трябваше да е съвсем разбираемо, че двамата с Харло ще споделят общата искра на възторг и удивление, която здраво ще се заплете между тях, така че дори неприязненото ръмжене понякога да не може да прекъсне връзката.